Насрещен вятър

— Знаете ли нещо конкретно за подобен заговор, целящ, както твърдите, да отмъкнат президента Харис?

— Казвам ви какво може да опитат. Възможно е да греша, но не бих разчитал на това.

— Това би било отвличане, а не екстрадиране. Италия никога няма да го позволи, а цялата отговорност ще падне върху Перу.

— Искате ли да спорите по въпроса с Мирафлорес, докато президентът Харис гние в перуански затвор? Бих предпочел да не им попада в ръцете.

— Ние също, разбира се. Извинете ме за момент…

Джей чу как Маклафлин разговаря с някого. Зашумоляха хартии, после се раздаде смаяно сумтене. Когато заместник-министърът отново пое слушалката, в гласа му звучеше добре позната студенина.

— От Тексас ли казахте, че сте, мистър Райнхарт?

— Точно така. И преди да попитате, ще отговоря, че съм онзи същият Джей Райнхарт, бивш съдия на окръг Далас. Преди месец ми възстановиха правата. А сега, за бога, дайте да поговорим по същество и да обсъдим какво ще предприемем, докато все още имам връзка със самолета, защото не знаете една важна подробност.

— И каква е тя?

— Той няма да кацне в Рим и тепърва ни предстои не само правна, но и дипломатическа битка.

— Ако не в Рим, къде ще кацне тогава? И откъде знаете? — попита Маклафлин с раздразнен и саркастичен тон.

— Не мога да ви кажа, преди да е в безопасност. Адвокатска тайна.

— Разбирам.

— Освен това разговаряме по обикновен аналогов клетъчен телефон, тъй че всеки може да ни подслуша.

— О! — сепна се Маклафлин. — Е, поне това ми звучи разумно.

— Предполагам, че ще кацне след около четирийсет и пет минути. Междувременно искам да ми подготвите отговор дали армията на САЩ може да стори нещо за президента Харис и ако да, какво точно. Пак ще ви позвъня.

Когато Алекс Маклафлин се съгласи и затвори, Джей сгъна клетъчния телефон и седна върху единствения си кухненски стол с треперещи ръце и пресъхнала уста.

Всемогъщи боже! Току-що нахоках заместник-министъра на правосъдието на Съединените щати!

Поседя така няколко секунди, опитвайки се да обмисли какво ще предприеме сега и с какви хора ще трябва да поговори, а може би и да настоява да изпълняват негови нареждания: Държавния департамент, Белия дом, вероятно началника на кабинета и самия президент, италианското правителство, високопоставени служители от други държави и цялата инфраструктура на международната и европейската правна общност.

А ето че седеше насред „скапания“ Уайоминг, както бе казал Маклафлин, с два телефона и без нито един сътрудник.

Джей осъзна, че стомахът му се е свил на топка. Маклафлин бе прав. Няма начин да се справя.

Той вдигна слушалката на домашния телефон, като се питаше дали още има връзка с боинга.

— Ало, мис Линкълн. Още ли сте на линия?

— Тук е Джон Харис, Джей. Докъде стигнахме?

— Джон, съжалявам. Не мога да приема. Трябва да се оттегля по етични съображения.

10

Полет 42 на „Юро Еър“

В зоната за изчакване южно от Рим, Италия

Понеделник, 14:50 ч

— „Юро Еър“ четирийсет и две, молбата ви не се одобрява. Направлението ви трябва да бъде Рим, сър.

Крейг Дейтън се обърна към Аластър Чадуик с вдигнати вежди.

— Какво означава това, по дяволите?

Аластър поклати глава.

— Не помня някога да са ми отказвали разрешение, а още по-малко да са ме командвали къде да кацна. Поне в гражданската авиация.

Крейг включи предавателя.

— Контрол, не разбирате ли, че не молим, а ви казваме, че искаме пренасочване към Неапол?

— Не се приема, четирийсет и две. Такива са инструкциите ми. Ако желаете, незабавно ще ви осигурим коридор за кацане на летище Леонардо да Винчи.

— А ако поискаме пренасочване към Малта?

— Изчакайте, четирийсет и две.

След кратка пауза се раздаде друг глас — очевидно на някой от ръководителите.

— Четирийсет и две, централното командване на италианските военновъздушни сили ви инструктира да кацнете незабавно на летище Да Винчи. Готови ли сте за подход?

— Проверете сигнала ни, Рим! — повиши глас Крейг. — След това решете дали настоявате да изпълнявам нарежданията ви.

Той посегна през централната конзола към контролния ключ на транспондера и превключи на 7500 — международния код за отвличане.

— Сега вече със сигурност долу ще гръмнат алармите — подхвърли Аластър. — Не само пресякохме Рубикон, но и изгорихме моста зад себе си.

Той видя как Крейг ядно стиска зъби и клати глава.

— Тия типове са невероятно нахални.

След малко в слушалките пак се раздаде гласът на първия ръководител полети, но вече много по-предпазлив.

— „Юро Еър“ четирийсет и две, получихме вашия сигнал седем и петстотин. Какви са изискванията ви?

— Пренасочване към Малта — каза Крейг, после изключи предавателя и се обърна към Аластър. — Така ще минем точно над Катания и „Сигонела“.

Аластър кимна. В този момент ръководителят полети отговори:

— Разбрано, четирийсет и две. Имате разрешение за курс от настоящата позиция към Малта. Издигнете се и поддържайте височина осем пет нула.