Не се връщай

Продължиха пътя си. Не след дълго пред очите им се появи Студио Сити, нагъсто застроен и оживен град. От двете страни на булеварда се нижеха офиси и магазини — някои в самостоятелни сгради, други обединени в малки търговски центрове като онзи в Северен Холивуд, до които се стигаше по вътрешни алеи. Част от тях разполагаха с отделни паркинги. Номерата на сградите се виждаха трудно, тъй като повечето магазини бяха тъмни. На два пъти се отбиха в погрешни паркинги, но сравнително скоро се озоваха на правилното място. Ниска варосана сграда с пет отделни офиса. Адвокатът на Голямото куче заемаше този в средата.

Оказа се обаче, че вече не е така.

Средният офис беше зает от някаква фирма за данъчни консултации. _Se Habla Español_, плюс още стотина езици.

— За шестнайсет години нещата се променят — обади се Търнър. — Едни хора се пенсионират, заменят ги други.

Ричър не каза нищо.

— Сигурен ли си, че това е адресът?

— Мислиш, че съм сбъркал, така ли?

— Може да ти бъде простено.

— Благодаря, но съм сигурен — тръсна глава Ричър и пристъпи напред, за да вижда по-добре.

Табелите бяха доста старомодни, а също и хвалбите, и обещанията. Адвокатът не се беше пенсионирал наскоро.

В дъното блещукаше слаба светлина.

— Таймерът на алармата — отгатна Търнър. — Вътре няма никой.

— Зима е — заяви Ричър. — Времето за плащане на данъци. Човекът е там.

— Е, и?

— Можем да поговорим с него.

— За какво? Може би очакваш да ти върнат надвзети суми?

— Най-вероятно препраща пощата на предишния наемател, а може би дори го познава. Освен това има шанс той да се окаже и хазяинът.

— А може би адвокатът е умрял преди десет години — каза Търнър. — Или се е преместил в Уайоминг.

— Има само един начин да разберем — отвърна Ричър, протегна ръка и силно почука по стъклото. — В този късен час ще бъде най-добре ти да проведеш разговора…

Жулиета позвъни на Ромео, защото и той имаше своите отговорности.

— Шраго докладва, че Ричър е докопал телефона на Райкард. Вероятно и пистолета. Освен това знае, че те са обикновени склададжии от Форт Браг.

— Не му е било трудно да направи връзката, като има предвид биографията на Задран — отвърна Ромео.

— Останахме само с един човек. Почти беззащитни.

— Шраго си го бива.

— Срещу тях? Вече изгубихме трима души.

— Това тревожи ли те?

— Разбира се, че ме тревожи. Губим играта.

— Някакви предложения?

— Мисля, че вече е време. Знаем кой е обектът на Ричър. Не ни остана нищо друго, освен да дадем зелена светлина на Шраго.

За момент изглеждаше, че Търнър ще се окаже права. Светлинка на включен таймер и нищо повече. Но Ричър продължи да чука и усилията му най-сетне дадоха резултат. В дъното на коридора се появи мъж, който размахваше ръце, за да го накара да престане. Ричър също размаха ръце, приканвайки го да се приближи. Нещата зациклиха. Мимиките на непознатия казваха _не приемам клиенти нощем_, в резултат на което Ричър изведнъж се почувства като малко дете, което чука на вратата на доктора посред нощ и вика: _Елате бързо, старият Джеб е погребан жив под купчина данъчни декларации!_ За щастие, човекът зад стъклото отстъпи пръв. Изпусна въздишка на досада и тръгна по коридора. Стигна до вратата, издърпа резето и отвори.

Оказа се млад, може би под трийсетте, азиатец. Беше облечен със сив панталон и червен суичър.

— Какво желаете?

— Да се извиним — отвърна Търнър.

— За какво?

— Че ви отнемаме от времето. Наясно сме, че то е ценно за вас, но се надяваме да ни отделите пет минути. Ще ви платим сто долара за тях.

— Кои сте вие?

— Да речем, че в момента сме държавни служители.

— Може ли да видя някакъв документ?

— Не.

— Но искате да ми платите сто долара, така ли?

— Само ако разполагате с актуална информация.

— За какво?

— За адвоката, който е използвал това място преди вас.

— Какво за него?

— Конгресът ни е възложил задачата да потвърдим достоверността на определена информация от пет различни източника. Вече сме проверили четири от тях и се надяваме вие да сте петият. Ако това се случи, всички ще се приберем у дома.

— Каква информация?

— Ще ви зададем един предварителен въпрос, който малко или много е чиста формалност. Разполагате ли със сведения дали обектът на нашето разследване е жив или мъртъв?

— Да, разполагам.

— И?

— Човекът е жив.

— Много добре — кимна Търнър. — Това ще ни свърши добра работа. А сега искаме да получим трите му имена по паспорт и настоящия му адрес.

— Трябваше да дойдете най-напред при мен, а не да ме оставяте последен — отвърна азиатецът. — Аз му препращам личната кореспонденция.

— Имахме заповед да проверим най-напред по-трудните източници. Така очакванията ни нарастваха. Отгоре надолу, а не по обратния път.

— Ще ви го напиша.

— Благодаря — кимна Търнър.

— Трябва да бъде максимално точен — обади се Ричър. — Предполагам, знаете колко са педантични сътрудниците в Конгреса. Ако някой е написал „авеню“, а друг — „ав.“, го правят на въпрос.

— Не се безпокойте — отвърна азиатецът.