Не се връщай

Офицерският клуб се оказа приятно и приветливо заведение — правоъгълно, с нисък таван, наскоро реновирано, вероятно от фирма, специализирана в ремонти на хотели от среден клас. Изобилие от светло дърво и зелени тъкани. Изобилие от ниски преградни стени, създаващи уютни сепарета. Подът беше със сравнително нов мокет, а венецианските щори на прозорците бяха полуотворени. Ричър пристъпи по-навътре. Повечето от малките сепарета бяха празни, но Муркрофт седеше в едно от тях. Беше нисък, закръглен и приветлив, на средна възраст, облечен в униформа. Името му беше изписано с едри букви на пришитата над дясното джобче лента. Ядеше препечен сандвич на голяма и изолирана маса, предназначена за четирима.

Срещу Муркрофт седеше майор Съливан — адвокатката на Ричър по делото „Голямото куче“. Тя не се хранеше. Това беше логично, защото вече беше закусвала в онзи гръцки ресторант в компанията на Ричър. Пред нея имаше само чаша кафе. Говореше и слушаше по различен начин — както майорите разговарят с полковници, или както учениците — с учителите си.

Ричър пристъпи в сепарето, дръпна един стол и се настани между двамата.

— Нали нямате нищо против да се присъединя? — небрежно попита той.

— Кой сте вие? — учудено го погледна Муркрофт.

— Това е майор Ричър, моят клиент — побърза да го представи Съливан. — Онзи, за когото ви разказах.

Гласът й беше равен и безизразен.

— Сигурен съм, че майор Съливан ще ви приеме в по-подходящо време, ако искате да говорите във връзка с делото ви — каза полковникът.

— Аз искам да говоря с вас.

— С мен ли? За какво?

— За Сюзан Търнър.

— Какъв е интересът ви?

— Защо не сте обжалвали задържането й под стража?

— Преди да обсъждаме детайли, трябва да докажете, че имате законен интерес към случая.

— Всеки гражданин може да прояви законен интерес към правилното прилагане на процедурите спрямо друг гражданин.

— Мислите, че аз действам неправомерно?

— Ще реша какво мисля, след като отговорите на въпроса ми.

— Обвинението срещу майор Търнър е много сериозно.

— Но мярката за неотклонение не е наказателна мярка. Нейната цел е единствено осигуряване присъствието на обвиняемия на процеса. Така пише в закона.

— Вие юрист ли сте? Името ви не ми говори нищо.

— Бях военен полицай. Всъщност и сега съм такъв. Отново. По тази причина съм добре запознат със законите.

— Наистина ли? Може би колкото един водопроводчик с механиката на флуидите и термодинамиката?

— Много самомнително, господин полковник. В края на краищата това не е неврохирургия.

— В такъв случай очаквам да ме просветлите.

— Ситуацията около майор Търнър не изисква задържане под стража. Тя е офицер в американската армия и едва ли ще избяга.

— Давате персонална гаранция, така ли?

— Почти. Тя е командир на Сто и десета специална част към Военната полиция. Също като мен преди време. Аз не бих избягал, тя — също.

— Тук има елемент на държавна измяна.

— Тук може да има, но не и в реалния свят. Ако беше така, нямаше да успеят да я затворят в Дайър. Вече щеше да е на Карибите.

— Но все пак не говорим за шофиране с превишена скорост, нали?

— Тя няма да избяга.

— Пак ви питам: това персонална гаранция ли е от ваша страна?

— По-скоро добре обмислена преценка.

— Вие познавате ли я изобщо?

— Не съвсем.

— В такъв случай изчезвайте, майоре!

— Защо ви е инструктирала да ми откажете свиждане?

— Не го е направила, поне технически. Инструкцията е била предадена от дежурния адвокат някъде следобед. Което означава, че забраната е влязла в действие още преди да поема нейния случай — което стана на следващата сутрин. Тоест вчера.

— Искам да я помолите да размисли.

Муркрофт не отговори. Съливан се възползва от паузата, за да се намеси в разговора.

— Капитан Едмъндс ми каза, че вече е разговаряла с вас — започна тя. — По онзи въпрос с Кандис Дейтън. Посъветвала ви е да предприемете проактивни стъпки. Направихте ли го вече?

— И с това ще се заема — отвърна Ричър.

— То би трябвало да е основният ви приоритет. При подобни казуси и нюансите имат значение.

— И с това ще се заема — повтори Ричър.

— Дъщеря ви живее в автомобил, което е по-важно от теоретическата ви загриженост за гражданските права на майор Търнър.

— Момичето е почти петнайсетгодишно и живее в Лос Анджелис. Несъмнено и друг път е спала в коли. Ако е мое дете, положително ще издържи още ден-два.

— Според мен майор Съливан и капитан Едмъндс се опитват да ви предупредят, че може би няма да разполагате с въпросните ден-два — обади се Муркрофт. — Имам предвид решението на прокурора по делото Родригес. Предполагам, че в момента злорадо потриват ръце, защото случаят е възможно най-лошият: ясни доказателства плюс катастрофален пиар.

— Ясните доказателства са ясен боклук и нищо повече.

Муркрофт пусна в ход адвокатската си усмивка — снизходителна и малко високомерна.

— Не сте първият обвиняем, който го казва — рече той.

— Човекът е мъртъв, но аз трябва да се изправя срещу някакви си изкопани свидетели. Как изобщо е възможно това от гледна точка на закона?