Не се връщай

— Става въпрос за нещастно стечение на обстоятелствата. Клетвената декларация ви обвинява и от гроба. Това е положението. Никаква възможност за кръстосани разпити.

Ричър погледна към Съливан. Все пак тя беше неговият адвокат.

— Полковникът е прав — обяви тя. — Но вече ви казах, че ще успея да издействам извънсъдебно споразумение. Което трябва да приемете.

Съливан допи кафето си, стана, каза им довиждане и се отдалечи. Ричър изчака да напусне клуба и се извърна към Муркрофт.

— Ще обжалвате ли ареста на майор Търнър?

— Да — отвърна полковникът. — Ще поискам по-лека мярка за неотклонение — забрана за напускане на окръга. Скоро ще я освободят.

— Кога възнамерявате да го направите?

— Ще подам молбата веднага, ако само ме оставите да си довърша закуската.

— Кога ще получите решението?

— До средата на деня, най-късно.

— Хубаво.

— Хубаво или лошо, това не ви влиза в работата, господин майор.

Муркрофт погони още известно време трохите от сандвича в чинията си, после се изправи, промърмори едно „хубав ден, майоре“ и излезе. Ходеше с леко накуцване и приличаше много повече на учен, отколкото на военен. Но не беше лош човек. Ричър остана с чувството, че сърцето му е на правилното място.

_Саманта Дейтън_.

_Сам_.

_Четиринайсетгодишна_.

_И с това ще се заема_.

*

Ричър прекоси целия комплекс в северна посока и спря пред пропуска на ареста, където дежуреше друг капитан. Уайс от предишната вечер си беше отишъл. Този беше двуметров, но тънък като вейка, с много черна и лъскава кожа. Седеше прегънат надве в стола, който беше прекалено малък за ръста му. Ричър поиска свиждане със Сюзан Търнър. Дългучът направи справка със зелената папка и отхвърли молбата му.

Както и се очакваше.

Ричър пое по обратния път, стигна до раздрънкания шевролет и потегли към щаба на 110-а част. Остави колата на предишното място и влезе в сградата, за да върне ключа на Лийч. Тя пак беше развълнувана. Очевидно нервна и притеснена.

— Какво? — попита Ричър.

— Полковник Морган го няма!

— Казваш го така, сякаш е нещо лошо.

— Но ние се нуждаем от него!

— Не мога да си представя защо.

— Той е командващият офицер.

— Не, командващият ви офицер е майор Търнър.

— И нея я няма!

— Какво се е случило?

— Нашите хора в Афганистан пропуснаха и втория час за радиовръзка. Вече четирийсет и осем часа нямаме новини от тях. Трябва да направим нещо, но Морган го няма!

— Сигурно е отишъл да му заврат още нещо в задника — промърмори Ричър. — Но тези процедури са доста продължителни.

Той се отправи към втората врата вляво. Номер 103. Стаята на дежурния офицер. Човекът си беше там, зад огромното си бюро. Хубав, с южняшко излъчване, но доста разтревожен. Драскулките пред него бяха още по-увъртяни.

— Морган не каза ли къде отива? — попита го Ричър.

— На среща в Пентагона — отвърна младият капитан.

— Само толкова?

— Не ми даде подробности.

— А ти звъня ли му?

— Разбира се. Но Пентагонът е голямо място. Не могат да го открият.

— Няма ли мобилен?

— Изключен е.

— От колко време го няма?

— Близо час.

— Какво ще искаш от него?

— Да разреши издирвателни действия, разбира се. Сега всяка минута е скъпа. Там имаме много наши хора — Първа пехотна дивизия, специалните части. Имаме хеликоптери, безпилотни самолети, спътници и всякакви други средства за въздушно наблюдение.

— Но вие не знаете нито къде се намират, нито с какво се занимават.

Палецът на капитана се насочи нагоре. Към кабинетите на началниците.

— Мисията е в компютъра на майор Търнър — поясни той. — Който вече е компютър на полковник Морган и е защитен с парола.

— Свързочниците в Баграм ли отговарят за радиовръзката?

Човекът кимна.

— Повечето от емисиите съдържат рутинни данни, които стигат до нас след обработка в Баграм. Но когато има нещо важно, те ни го съобщават незабавно по защитена телефонна линия.

— Какво съдържаха последните емисии? Рутинни данни или нещо спешно?

— Рутинни.

— Добре — кимна Ричър. — Свържи се с Баграм и поискай координатите на нашите при последната връзка.

— Дали ще ги имат? — погледна го със съмнение дежурният офицер.

— Обикновено радистите получават доста точна представа за позицията на предавателя. По звука, по силата на сигнала, а понякога и чрез вътрешното си чувство. Това им е работата. Искай да посочат стеснен периметър, не повече от шест-седем километра.

Дежурният офицер вдигна телефона, а Ричър се върна във фоайето при Лийч.

— Хващай слушалката — нареди й той. — Опитай се да се свържеш с всички, които познаваш в Пентагона. През следващите десет минути искам да дадеш всичко от себе си, за да открием Морган.

Лийч се подчини.

Ричър остана да чака до нея.

Десет минути по-късно резултатът на Лийч беше нулев. Което не беше кой знае каква изненада. Само коридорите на Пентагона бяха с дължина двайсет и седем километра, а в кабинетите с обща площ над триста и седемдесет хиляди квадратни метра работеха повече от трийсет хиляди служители. Да откриеш сред тях един конкретен човек беше като да откриеш игла в най-огромната купа сено на света.

Ричър се върна в стая 103.