Не се връщай

Така и стана. Двайсетина минути по-късно вратата се отвори и в килията влезе мъж с костюм. Беше на средна възраст, с къса, леко прошарена тъмна коса и бледо подпухнало лице, издаващо известна умора. Но тялото му беше стегнато, което говореше за редовно посещение на фитнеса. Костюмът му беше черен и скъп, но на места доста излъскан. На джобчето на сакото му беше закачен бадж на ПУ на окръг Колумбия. Тоест Вашингтонската градска полиция.

Цивилен.

Човекът седна на свободния стол до Еспин и се представи:

— Аз съм агент Подолски.

— Добре е да го знам — кимна Ричър.

— Искам няколко отговора.

— На какви въпроси?

— Мисля, че знаете на какви.

— Ни най-малко.

— Въпроси, свързани с физическа разправа.

— Колко стара е този път? Отпреди двайсет години? Или сто? По времето на Гражданската война?

— Разкажете ми за вашата сутрин.

— Коя сутрин?

— Днешната.

— Станах, разговарях с един адвокат, после с още един и с още един. Днешната ми сутрин беше плътно запълнена с адвокати.

— Имената им?

— Съливан, Едмъндс и Муркрофт.

— Полковник Муркрофт от вашата юридическа академия в Шарлътсвил, временно командирован в тази база?

— Академията не е моя, но да, за същия става дума.

— А къде разговаряхте с него?

— Тук, в базата. В Офицерския клуб.

— И кога се случи това?

— Тази сутрин, както вече ви казах.

— И по-точно в колко часа?

— Питам се дали един частен разговор между двама офицери попада под вашата юрисдикция, господин следовател?

— Този попада, повярвайте ми — каза Подолски. — Та кога проведохте разговора?

— По време на закуската му — отвърна Ричър. — Която приключи доста след моята. Бих казал, че започна точно в девет и двайсет и три минути.

— Много сте точен.

— Нали ме помолихте да бъда.

— За какво разговаряхте с полковник Муркрофт?

— По правни въпроси.

— Във връзка с вас?

— Не, с трето лице.

— Случайно това трето лице да се казва майор Сюзан Търнър от Сто и десета част, в момента разследвана от военната прокуратура по обвинение в корупция?

— Същата.

— А майор Съливан стана ли свидетел на този разговор?

— Да, Съливан също беше там.

— Тя твърди, че сте помолили полковник Муркрофт да извърши определени действия. Вярно ли е това?

— Да, вярно е.

— Пожелали сте да обжалва предварителния арест на майор Търнър?

— Точно така.

— Но той ви отказа, така ли? И ви е помолил да се пръждосвате?

— Да, в един момент каза „изчезвайте“.

— Но вие сте започнали да спорите с него. При това доста разпалено.

— Не сме спорили. Просто обсъдихме един технически проблем, без да се разгорещяваме.

— Принципно обаче сте поискали от полковник Муркрофт да направи нещо за вас, но той е отказал. Правилно ли съм разбрал?

— За какво всъщност става въпрос? — начумерено попита Ричър.

— По-късно тази сутрин полковник Муркрофт е бил пребит почти до смърт в Югоизточен Вашингтон. В моя район.

> 15

Подолски извади бележник и химикалка, сложи ги на масата пред себе си и каза:

— Имате право на адвокат.

— Днес не съм бил в Югоизточен Вашингтон или в други части от него — рече Ричър. — Дори не съм пресичал реката.

— Искате ли адвокат?

— Вече си имам. Дори двама. Но не ми вършат кой знае каква работа. Особено единият от тях, който определено не работи за мен.

— Имате предвид майор Съливан?

— Тя си тръгна, преди да приключим разговора. Веднага след това Муркрофт се съгласи да подаде молба за освобождаване от ареста.

— Много удобно за вас.

— Но е истина. Нима Муркрофт казва обратното?

— Той не казва нищо, защото е в кома.

Ричър замълча.

— Разполагали сте с кола, нали? — попита Подолски. — Син шевролет седан, който сте взели от щаба на Сто и десета?

— И какво от това?

— Бихте могли да качите Муркрофт и да го закарате отвъд реката.

— Бих могъл, но не съм го направил.

— Пребит е много жестоко.

— След като казвате — сви рамене Ричър.

— Казвам. Сигурно навсякъде е имало кръв.

— Жестоките побои не минават без кръв — кимна Ричър.

— Кажете нещо за дрехите си.

— Кои дрехи?

— Тези, с които сте облечен.

Ричър огледа премяната си.

— Нови са — рече той. — Току-що ги купих.

— Откъде?

— От един малък търговски център на две преки от мотела.

— И защо ги купихте?

_Скоро ще я освободят_.

— Беше крайно време — каза Ричър.

— Предишните ви дрехи бяха мръсни, така ли?

— Предполагам.

— Изцапахте ли ги с нещо?

— С какво?

— Например с кръв.

— Не, по тях нямаше кръв.

— Къде са те сега?

Ричър не отговори.

— Разпитахме рецепциониста във вашия мотел — добави Подолски. — Той каза, че сте му наредили да опразни кошчетата за смет в стаята ви.

— Не беше точно нареждане.

— Но въпреки това той ги е опразнил, както сте му казали. Малко преди да мине боклукчийският камион. В резултат на което старите ви дрехи вече ги няма.

— Случайно съвпадение.

— Много удобно за вас — повтори Подолски. — Не мислите ли?

Ричър не отговори.

— Рецепционистът е проверил дрехите ви — продължи Подолски. — Имал такъв навик. Били твърде големи за него, разбира се, но си помислил, че може да ги даде на някого. Но не. Били прекалено мръсни, а по тях имало нещо, което приличало на кръв.

— Но не кръвта на Муркрофт — поклати глава Ричър.

— Чия тогава?

— Носих ги доста време, изцапаха се.

— Често ли се биете?