Не се връщай

Трите бяха на Лозано, Балдачи и Райкард, а срещу четвъртия пишеше само дом.

От регистрацията на проведените разговорите личеше, че Шраго е звънял у дома две минути преди да излезе от хотела.

— От празната ни стая — каза Търнър. — Предположението ти се оказа вярно, а планът ти оцеля след първия контакт с врага.

Ричър кимна.

— Вероятно са му поръчали да ни търси и другаде. Това означава, че не очакват да им се обади, преди да има някакви новини. А самите те вероятно ще му позвънят чак на сутринта. Разбира се, ние няма да отговорим и това допълнително ще ги изнерви. Сигурно след дванайсет часа ще се откажат да го търсят.

— Ако не предупредим Еспин да държи нещата под радара, Монтеки със сигурност ще научи за ареста. Няма как да не следи действията на Седемдесет и пета.

След тези думи Търнър позвъни още веднъж на Еспин, а после набра мобилния на сержант Лийч. Започна със същото съвестно въведение, което беше използвала първия път, посъветва я да докладва за обаждането на Морган, но Лийч отново отказа. Това принуди Търнър да й продиктува номера, на който беше звънял Шраго, а след това да я помоли да потърси някой специалист на свободна практика, който има познания по кодираните разговори. От тона й пролича, че Лийч е настроена умерено оптимистично.

Ричър се усмихна в мрака. Сержантите в американската армия бяха в състояние да направят абсолютно всичко.

После в другия край на парка спря кола. Очукан седан, който много приличаше на онзи, с който го стовариха пред мотела в първата нощ. От него слязоха двама едри мъже в униформи на американската армия, които измъкнаха Шраго от храстите и го сложиха да легне на задната седалка. Това не им се удаде лесно, защото той съвсем не беше лека категория.

После колата потегли. Ричър и Търнър изчакаха известно време, като на погребение, а след това отново прекосиха улицата и се насочиха към хотела. Там повикаха асансьора и се качиха в стаята на дванайсетия етаж.

67

Взеха си по още един душ, което беше нещо като символичен акт на пречистване. След това използваха още кърпи, чиято бройка в банята беше поне четирийсет — повечето от тях с размерите на одеяла. Чакаха обаждането на Лийч, което и според двамата щеше да дойде скоро или изобщо нямаше да дойде. Защото тя или имаше подходящите хора в своята мрежа, или нямаше. Но пръв иззвъня телефонът на Ричър с поредната порция информация от Едмъндс.

— Преди седем години Скъли е назначен за помощник на заместник началник-щаба, отговарящ за личния състав. И оттогава насам не е сменял работата си. Тогава управление „Човешки ресурси“ се е помещавало в Александрия. После е преместено във Форт Нокс. С изключение на кабинета на заместник началник-щаба, който остава в Пентагона. Това е причината, поради която Скъли все още живее в Джорджтаун.

— Този май ще се окаже някакъв скучен чиновник — промърмори Ричър.

— Но нещата около Монтеки са различни. Преди седем години той е в Афганистан като командир на нашето разузнаване там. Цялото, а не само на пехотата.

— Важна позиция.

— И още как.

— И?

— Нищо не мога да докажа. Оцеляла документация няма.

— Но?

— Вероятно той лично е освободил Задран. Така е по устав. Няма начин един човек, заподозрян в контрабанда с гранати, да се прибере у дома в планините без съгласието на разузнаването. Това дава отговор на въпроса, който ми зададе преди време: защо просто не са го разстреляли? Главно защото Монтеки им е казал да не го правят. Толкова. Следователно Задран му дължи живота си.

— Или той държи Монтеки с някакъв компромат.

— И в двата случая тази връзка е от поне седем години.

— Трябваше да те помоля да проследиш и кариерата на Морган от седем години насам.

— Всъщност останах изненадана, че не го направи — отвърна Едмъндс. — И реших да действам по своя инициатива. Оказа се, че е бил командирован къде ли не. Явно са го ползвали за запълване на дупките. Но колкото и случайности да има във Вселената, той е служил в повече логистични батальони, отколкото предполага случайността. Никой от тях не се е занимавал с доставки за Ирак, но всички са се занимавали с доставки за Афганистан. Което също не е напълно случайно.

— Скъли ли го е местил?

— В абсолютно всички случаи.

— Благодаря ти.

— Оттук нататък какво следва?

Ричър прекъсна линията, без да отговори, защото звънеше другият телефон. На Шраго. Беше същият като на Райкард с онова шантаво чуруликане. Бяха го оставили върху шкафчето. Звукът беше силен и пронизителен като на някаква механична играчка. На дисплея пишеше входящо повикване. Абсолютно излишна информация. Но точно под надписа се мъдреше още една дума: дом.

Телефонът иззвъня осем пъти и спря.

Ричър мълчеше.

— Звънят, защото се безпокоят, но само толкова — обади се Търнър. — Не е с конкретна цел. Не сме използвали кредитните карти, а това означава, че няма накъде да се насочат. И съответно нямат какво да му кажат.

— Питам се докога ще се безпокоят, преди да слязат на земята — промърмори Ричър.