Не се връщай

— Отказът от реалността е прекрасна позиция — рече Търнър и отиде да надникне през пердето. — Като се прибера, ще изчистя кабинета си с пароструйка. Не искам никакви следи от Морган.

— Защо Монтеки е пуснал Задран да се върне в планините?

— Вероятно очакваш да ти отговаря, че е било по политически или юридически причини.

— И двете са възможни. Но ако е нещо друго?

— Не виждам какво друго. По онова време е бил на трийсет и пет-шест, най-младият от петимата братя. А това снижава статуса му в една силно йерархична култура. На всичкото отгоре се е издънил, което е втори минус. Никакво положение, а очевидно са му липсвали и качества. Едва ли е станал нечий доверен човек. Привличането му не е било свързано с качествата му, нито с някаква проява на ентусиазъм от негова страна.

Телефонът на Шраго отново иззвъня. Същата птича песен, същите думи на дисплея. Спря след осем сигнала.

Жулиета се върна в стаята и седна на канапето.

— Е? — обади се Ромео, изтегнал се на друго канапе на два метра от него.

— Опитах два пъти.

— Някакви предчувствия?

— Може би е зает. Но ако се намира на по-малко от трийсет метра от тях, би трябвало да си е изключил телефона. Това е ясно като бял ден.

— Колко време ще остане близо до тях?

— Теоретично погледнато, може и часове.

— Значи седим и чакаме обаждането му, така ли?

— Мисля, че се налага.

— А ако не се обади?

— Значи сме свършени.

Ромео бавно изпусна въздуха от гърдите си.

— Печелим, губим, все тая — промърмори той. — Важното е, че пътуването беше приятно.

Минута след като телефонът на Шраго млъкна за втори път, започна да звъни телефонът на Търнър. Преди да вдигне, тя включи високоговорителя.

— Апарат с предплатена карта за еднократно ползване, вероятно купен от „Уол-Март“ — обяви Лийч. — Ако е платен кеш, ще го открием колкото открихме бившия съпруг на сестра ми.

— Някакви подробности? — попита Търнър.

— Колкото щеш. Единственото, което не знаем, е собственикът му. Всичко останало може да се види без никакъв проблем. За целия си досегашен живот апаратът има две изходящи и две входящи обаждания, от същите онези номера.

— И от двата по едно?

— По-скоро в полза на единия.

— Кой е той?

Лийч продиктува номера.

— Това трябва да е Ромео — промърмори Търнър. — Сержант, ще те помоля да провериш този номер.

— Вече си го позволих, майоре. Същата работа. Апарат за еднократна употреба от „Уол-Март“ с предплатена карта. Но този е още по-самотен. Единственият номер, с който се е свързал, е на неговото другарче. То е и единственото, което го е търсило. Тази комуникационна мрежа е силно раздробена. Тяхната прилежност и дисциплина ми се струват забележителни. Имате работа с много умни хора. Ще разрешите ли да говоря свободно?

— Разбира се — отвърна Търнър.

— Трябва да пипате крайно внимателно, майори. Като начало не е зле малко да се постегнете.

— В смисъл?

— Другият номер, на който е звънял първият човек, принадлежи на апарат, който от доста време стои на едно и също място на две преки от Белия дом. Предполагам, че вие сте в някой страхотен хотел наблизо, а в този случай възможностите са две: или някой лош човек наблюдава сградата, или вие вече сте му отнели телефона и в момента той е в стаята ви. Ако е второто, трябва да имате нещо важно предвид — след като аз мога да го видя, значи и те могат. Докато не го изключите, разбира се. Което според мен трябва да направите незабавно.

— Виждаш го?

— Технологиите наистина са голяма работа.

— А можеш ли да видиш и другите два?

— Абсолютно. В момента са пред очите ми.

— Къде са?

— На един адрес в Джорджтаун. И двата.

— Сега, в момента? В реално време?

— Разбира се. Информацията ми се обновява на всеки петнайсет секунди.

— Но сега е посред нощ. Повечето хора спят.

— Естествено.

— Къщата на Скъли или тази на Монтеки?

— Нито едната, нито другата. Не знам каква е сградата.

68

Лийч каза, че сега много се говорело за триангулацията, уай-фай, джипиесите и маржа на грешката. Не ставало дума да проследиш телефон до левия джоб на нечие палто или до десния на нечий панталон, но всички били единодушни, че тези системи могат да засекат телефон в определена сграда. Колкото по-голяма била сградата, толкова по-лесно ставало засичането. А в момента тя била фиксирала на екрана си една доста солидна постройка с точен адрес, която приличала на голяма градска къща. Изпрати им няколко външни снимки, на които се виждаше ограда от ковано желязо, зад която се издигаха четири етажа с двойни прозорци от двете страни на тежка лъскавочерна входна врата, над която имаше бронзов фенер. На вратата имаше процеп за писма, табелка с номера на улицата и бронзов плакет, върху който беше изписано Къщата на гълъбите.

Търнър остана на линия с Лийч, а Ричър набра Едмъндс на своя телефон. Продиктува въпросния адрес и я помоли да провери всичко, до което може да се добере — данъчни и нотариални регистри, кадастрални карти. Едмъндс обеща да се заеме незабавно, след което приключиха разговора. Търнър също прекъсна връзката с Лийч и поклати глава.

— Нямаме кола.