Небесни материи

Още четирима от войниците на Анаксамандър се появиха от затвора, обкръжили Рамоночон, Кловикс и нашите трима войници. Но от Езон нямаше и следа. Рамоночон се оглеждаше равнодушно. Очите на Кловикс блеснаха. Когато съгледа Анаксамандър, робът облиза едва забележимо напуканите си устни. Но щом погледът на началника на охраната се спря на него, той само преви покорно гръб.

— Какво стана? — попитах шепнешком Жълт заек, след като войниците я доведоха при мен. — Как те раниха?

— Постъпих лекомислено — изръмжа тя. — Те заплашиха, че ще убият Рамоночон. Намесих се. Един от тях ме простреля в рамото.

— Къде е Езон? — прошепнах на ксерокски.

— Напусна затвора, след като двамата с Фан спряхте кораба. Не зная къде може да е отишъл.

— Чудесно. Може пък той да предприеме нещо… — Гласът ми утихна, когато забелязах, че шестима войници извеждат моя съкомандир от складовата пещера. Езон крачеше с небрежното достойнство на спартански генерал, заобиколен от почетен ескорт, и осанката му караше войниците, които го бяха наобиколили, да се надуват от гордост.

— Началник на охраната! — кресна той със заповеднически тон. — Какво означава това?

Обгореното лице на Анаксамандър пребледня.

— Командире? — прошепна той.

Езон се приближи като Зевс, благоволил да се спусне сред простосмъртните.

— Началник на охраната Анаксамандър, освобождавам ви от поста. Предайте ми оръжията си.

За един кратък миг Анаксамандър изглеждаше готов да се огъне под силата на спартанското превъзходство. Той сведе очи, избягвайки погледа на своя командир, и сякаш най-сетне щеше да прозре истината. Огромната грешка, която беше направил, се стовари с цялата си тежест върху него. Всички обвинения, които бе отправил към мен, Рамоночон и Жълт заек, внушени от лукавия Михрадарий, не струваха пукната пара пред Езон, нито можеха да се обърнат срещу него.

Ако Анаксамандър притежаваше душа на войник, истински спартански дух, щеше да се предаде още тогава и да се примири с последствията. Но той беше войник само на думи, обвивка без съдържание, без дух. Не можеше да приеме, че е истинският виновник за катастрофата, стоварила се върху хората под негово командване.

Той изправи гръб в надменна поза и когато заговори, в очите му блесна омраза:

— Езон от Спарта, арестувам те за предателство към Симахията. — Безумецът обърна гръб на своя командир. — Войници, отведете го при другите пленници.

Войниците погледнаха първо към Езон, после към Анаксамандър. Бавно и неуверено те вдигнаха оръжия и ги насочиха към Езон.

Моят другар беше отведен при нас, където го накараха да седне. Той изпълни всичко това с мълчаливо достойнство. Бяха ни наобиколили в кръг, с изключение на Фан, когото изолираха.

— Защо се подчиняват на Анаксамандър, а не на теб? — прошепнах на Езон.

— Втълпено им е при обучението за оцеляване — прошепнаха едновременно Езон и Жълт заек.

Повдигнах въпросително вежди.

— Правят го — обясни Жълт заек, — като пращат група войници и офицер на някоя дълга и опасна мисия. Ако командирът опази войниците си живи, научават се да му се подчиняват инстинктивно. Когато се приберат обратно, готови са да изпълняват всяка негова команда.

— А тези войници — допълни Езон — са се озовали върху късче от кораба на орбита около Слънцето с оскъдни припаси от храна и вода. След такова премеждие дори въпиющата глупост на Анаксамандър е заличена в съзнанието им и е изместена от беззаветна вярност.

Началникът на охраната крачеше бавно около кръга от войници като кокошка, която брои яйцата си. Той спря, зае героична поза и погледна към небето.

— А сега нека върнем този кораб обратно на Земята и да изпълним нашата мисия. — Погледът му се плъзна към носа на кораба, далеч отвъд който се поклащаше слънчевият фрагмент. — Хангксу ще бъде изгорен!

— И как смяташ да откараш кораба в сърцето на Поднебесното царство? — поинтересувах се аз.

Той ме посочи с вакуумета.

— Ти ще си моят пилот.

— Защо да бъда?

— Защото ако не го направиш — отвърна Анаксамандър и войниците му обърнаха оръжията си към пленниците, — те всички ще умрат.

В този миг Атина докосна сърцето ми и ми напомни, че стига да има време, мъдростта винаги надделява над глупостта.

— Добре — рекох, — само че не мога да управлявам кораба сам.

Той размаха ръце в кръг.

— Ще получиш всичко, от което се нуждаеш.

Посочих сгърбената фигура на Фан, седнал в изолация на десетина крачки от нас.

— Той ми трябва.

Анаксамандър изсумтя презрително.

— Това е абсурдно. Опитваш се да запазиш живота на един шпионин.

— Кълна се в реката Стикс, че без помощта на Фан Ксу Тце този кораб никога няма да достигне Земята.

— Не само предател, но и богохулник — подсмихна се Анаксамандър.

— Както и да е — отвърнах. — Заклех се и нека боговете бъдат мои съдници.

— Боговете вече са те осъдили за престъпленията ти — заяви заплашително той.

— Щом не приемаш клетвата ми, огледай се. Този кораб използва поднебесни технологии. Нито един делоски учен не разбира как се борави с тези инструменти. Да не смяташ, че аз съм единственото изключение?