Небесни материи

Анаксамандър се почеса по брадичката и кимна бавно. Беше твърде глупав, за да вникне в смисъла на думите ми, но лесно можеше да повярва в моята неспособност.

— Добре, ще получиш своя поднебесен — склони той великодушно. — Само ще отложиш с малко смъртта му.

Както и твоята, обещах си мислено.

— Нека обясня положението на Фан — рекох. — За да го накарам да ми съдейства.

— Никой няма да разговаря с поднебесния — викна Анаксамандър. — Ще го държа заключен, докато дойде време да управлява кораба.

Безполезно беше да споря и само кимнах.

— Потегляме към Земята веднага щом бъде възстановен редът на кораба! — обяви Анаксамандър на света наоколо. Той посочи Кловикс. — Ей, робе. Ела с мен!

Анаксамандър се завъртя на токове и войниците се отдръпнаха, за да сторят път на Кловикс. Той пристъпи напред с приведен гръб и закрачи покорно зад Анаксамандър. Позата на гала излъчваше раболепие, но аз забелязах, че зад нея се крие разгневен вълк, готов да се метне върху жертвата. Духовете на всички мъртви роби от „Сълзата на Чандра“ се бяха скупчили над Кловикс и настояваха за мъст. В очите му горяха пламъците на възмездието. Той измина още няколко крачки с наведена глава, докато се озова на една ръка разстояние от началника на охраната, след това скочи внезапно напред, улови Анаксамандър за гърлото и се опита да му извие врата.

Залп от тетраедри, изстреляни от войниците, повали русокосия гигант и той се свлече на земята. Душата му напусна тялото и се присъедини към душите на останалите роби. За миг долових дъха му в лицето си, сякаш се бе доближил до мен, за да ми прехвърли желанието си за мъст, да разпали гнева, който гореше в него. Но боговете на мъдростта ме защитиха от прибързани действия.

„Върви при Хадес“ — рекох му аз. — „Анаксамандър няма да умре днес, но ти се кълна, че и този момент ще дойде“.

Началникът на охраната кашляше мъчително и едва си поемаше въздух. Видях, че масажира с ръка нараненото си гърло.

— Най-обикновен робски бунт — промърмори презрително той.

— Кловикс искаше да отмъсти за твоите действия — възразих. — Заради глупостта ти загинаха всички негови подчинени.

— Вината за това е само твоя, предателю — озъби се Анаксамандър. Той махна с ръка на войниците. — Затворете пленниците и хвърлете тялото на роба зад борда.

Войниците ни отведоха в затвора и ни натъпкаха в трите килии, които все още имаха врати. Бившите им другари по оръжие Ксенофан, Хераклит и Солон получиха едната килия. Жълт заек бе затворена с Рамоночон. Ние с Езон споделихме третата.

— Омраза и тщеславие — промърмори Езон, щом ни оставиха сами. — Съдбата е предначертала смъртта на Анаксамандър.

— Но защо боговете постъпиха по този начин? — чудех се аз. — Защо въобще е трябвало да го спасяват до този момент?

— Може би той ще бъде инструментът, с чиято помощ слънчевият фрагмент ще изпълни първоначалната си задача — въздъхна Езон. — Дали пък на Анаксамандър не е отредено да спечели войната?

— Но, Езоне, дори ако Хангксу бъде изгорен, ние няма да спечелим войната.

— Какво те кара да мислиш така? — попита той.

— Много неща научих през последната седмица за Поднебесното царство — обясних и погледът ми постепенно се замъгли. Вече не виждах Езон, пред очите ми се появи панорама на хора и събития, обрисувани от Съма Циен. — Вярно е, че ако изгубят столицата си, поднебесните ще бъдат дезорганизирани. И че ще бъдат принудени да ни отстъпят огромни територии от Атлантея, може би дори Тибет. Но въпреки това няма да ги победим. Те ще хвърлят нови усилия в изтребването на нашите водачи и след броени месеци в Симахията също ще настъпи хаос. С течение на времето те ще изберат нов Небесен син, който ще се възкачи на трона. Навярно ще открият и начин да попречат на проекта „Слънчев крадец“. В някой момент от обозримото бъдеще ще получат научно превъзходство и „Слънчев крадец“ ще се подреди в списъка на многобройните проекти, за временно надмощие във войната.

— Аяксе — спря ме Езон. — Долавям гнева на Зевс в гласа ти. Какво става с теб?

— Боговете се опитват да ми внушат нещо — отвърнах. — На път съм да разбера какво е, макар още да не съм го чул цялото.

Часове по-късно вратата на килията се отвори и двама войници ми махнаха да изляза.

— Командирът иска да те види — рече ми единият.

— Вашият командир е тук — отвърнах и посочих Езон. Войниците ме изтикаха на стълбите.

Отведоха ме право при моята навигационна кабина. Вътре беше Анаксамандър с още двама войници.

— Поднебесният каза, че скоро може да завием навътре, каквото и да означава това — обяви Анаксамандър.

Надзърнах през прозорчето. Хелиос беше почти над нас.

— Фан е прав — потвърдих аз.

— Чудесно — рече Анаксамандър. — Защото нямам търпение да се прибера на Земята.

Войниците ме завързаха за пилотското кресло, после те и Анаксамандър също се завързаха за стените на кабината с въжетата, прокарани през отворите в тавана. И петимата бяха насочили вакууметите си към обездвиженото ми тяло.

— Фан в навигационната кабина ли е? — попитах.

Анаксамандър кимна.

— Поднебесният знае какво да направи, както и какво ще бъде наказанието, ако се провали.