Небесни материи

„Порицанието на Феникса“ навлезе в чи-потока и аз дръпнах дясната жица, извивайки носа в посоката, в която се движеше течението. Усетих слаб натиск назад от лекото ускорение, но след като се озовахме в потока, не чувствах никаква сила върху тялото си, сякаш самата майка природа ме бе понесла в грижовната си прегръдка. Нито един пилот на Делоската симахия не е летял толкова гладко. В далечината вече можех да различа зелената точка на Афродита, която ни очакваше в онзи край на чи-потока. Долових познатото бръмчене на чи-усилвателите и корабът започна бързо да набира скорост.

Афродита вече беше малка зелена монета в прозорчето ми, когато започнахме да падаме. Тя продължаваше да расте и расте и когато свихме надясно и изравнихме полета, богинята на любовта бе достигнала до размерите на сфера с височина една стъпка. За броени минути бяхме преполовили разстоянието между планетите.

Анаксамандър надникна учудено през прозорчето и лицето му се озари от радост.

— Този кораб е неоценима награда — промърмори той. — Благодаря ти, че ми го предостави, Аякс.

Няма да доживееш мига, когато ще се приберем у дома, заклех се мислено аз.

— Върнете го в килията — нареди той на войниците.

— Трябват ми папирус и мастило, за да направя някои изчисления за следващия полет — заявих аз.

— Ще ги получиш — обеща той, без да сваля поглед от небосвода.

— Нужна ми е и помощта на Фан.

— Не. Повече няма да видиш поднебесния. — Анаксамандър се обърна и ме изгледа. — Отведете го!

Войниците ме върнаха в килията и ми донесоха поисканите материали. Седнах на пода и се захванах за изчисленията, като този път се съветвах с двете науки, на които базирах познанията си, както и на боговете — за непредвидените случаи.

Теоретичните изчисления за даоисткия прибор, който бях решил да направя, ми отнеха два дена. Без съмнение Фан щеше да ги приключи за броени минути. Но тези два дена изостриха възприятията ми и ми помогнаха да почувствам чи по начин, по който не бях успявал досега.

В края на този период Анаксамандър отново ме повика да пилотирам кораба. За щастие и този път не достигнахме Афродита, но бяхме толкова близо, че при следващото навлизане в чи-потока той щеше да ни откара до самата зелена сфера. Нямах избор, трябваше да действам незабавно.

— Кормилните жици са се разхлабили — оплаках се на Анаксамандър. — Трябва да ги поправя, иначе може да се скъсат при следващия полет.

— Какво искаш да направиш? — попита той.

Посочих му сплетените върви на слънчевата мрежа.

— Трябва да се покатеря там.

Анаксамандър оголи зъби в пародия на усмивка. Без съмнение идеята да рискувам живота си, за да му помогна, зарадва изродената му душа.

С помощта на дълги въжета, пристегнати за раменете ми, войниците ме завързаха за кораба. Изпълзях предпазливо върху мрежата, следван от двама от тях, които изглежда не осъзнаваха колко рисковано е това действие.

Острите въжета на мрежата се впиваха болезнено в дланите ми дори през тънките ръкавици. Вятърът се усили, заплашвайки да ме повали, докато продължавах напред, следвайки дясната жица. Най-сетне достигнах първото от поредицата витла.

От завързаната на пояса ми кесия извадих две малки златни игли, четчица и кратунка с червена боя. Закрепих иглите за най-близките жици, отговарящи за дясната и лявата страна на мрежата. След това запълзях назад, оставяйки след себе си тънка червена диря от хермеско вещество. Тази алена лента свързваше златните игли с мрежата от червени линии, изрисувана преди няколко дена върху корпуса от Фан.

Ако бях направил всичко както трябва, всеки път щом изтеглех някоя от двете жици, в кабината на Фан щеше да прозвучава тих сигнал, предаван през чи-усилвателите. Можех само да се надявам, че той ще разчете правилно сигналите.

На следващия ден, докато „Порицанието на Феникса“ приближаваше чи-потока, войниците ме изведоха от килията и ме завързаха в навигационната кабина. Корабът прелетя покрай Афродита, заобикаляйки на висока орбита богинята на любовта, и аз дръпнах леко жиците, за да започна поредното маневриране. Фрагментът се наклони видимо наляво и по ръката ми премина слаба вибрация. Предавателят действаше. Надявах се, че Фан ще разбере посланието. Съжалявах само, че не разполагах с инструмент, с който да приемам сигнали от него, но Анаксамандър нямаше да позволи на Фан да доближи моята кабина.

Гмурнахме се надолу и започнахме да падаме право към морскозелената сфера. Прелетяхме през последните няколкостотин мили чи-поток и навлязохме в спокойните течения около Афродита. Повдигнах леко носа и планетата се скри зад него. Тогава дръпнах рязко дясната жица, завъртайки кораба наляво. Ръката ми отново завибрира болезнено. Фан беше получил съобщението ми и беше изключил чи-усилвателя на десния борд.

Слънчевият фрагмент промени посоката на движение и се стрелна към десния борд, въвличайки „Порицанието на Феникса“ в стремителна спирала.

— Изправи полета! — кресна Анаксамандър и насочи вакуумета към мен.