Небесни материи

— Вече се справи с непосредствените проблеми. Имаш време да се вземеш в ръце и да премислиш това, което смяташ да кажеш.

Стигнахме онази част на хълма, която гледаше към десния борд, и видяхме жълтата колонада на столовата.

— Храна и вино, за да възстановя равновесието си — реших аз.

— Да, командире — отвърна тя.

Дворът на столовата бе почти пуст, едва една десета от масите бяха заети. Повечето от хранещите се бяха от младшия научен състав, но видях и неколцина войници, които в момента не бяха на служба. Те скочиха на крака веднага щом се появи Жълт заек. Приближих се до гранитния павилион на кухнята отзад и поисках пресен хляб и половин печено пиле. Жълт заек накара робинята, която ми поднесе обяда, да го пробва преди мен.

Тъкмо си бях откъснал едно бутче, когато се приближи Федра, тиванка от моя екип. Беше добра ураноложка, но студентските години в Академията я бяха направили твърде предпазлива, за да защитава собствените си идеи.

— Извинявайте, командире. Зная, че сте зает, но се случи нещо странно и не бях сигурна дали не трябва да ви информирам.

— Прекалено много хора се стараеха да не ме притесняват, Федра. — Отхапах от бутчето и се съсредоточих върху вкуса му, за да контролирам гнева си. Беше крехко и топло, кожицата се плъзна надолу в гърлото ми, а на езика си долових познатия вкус на индийски пипер. — Да чуем.

— Миналата седмица главен динамик Рамоночон дойде в архивния отдел и поиска доклада за първата сонда до Хелиос. Дадох му го. На следващия ден началникът на охраната Анаксамандър ми се скара. Каза, че докладът можел да се предоставя само на членове на уранологичния екип.

— Ще проверя тази работа — обещах. Доядох пилето и върнах остатъците в кухнята, за да могат да се използват в лабораторията по самозараждане. За какво ли му беше притрябвал на Рамоночон доклад с десетгодишна давност за изследване на Слънцето? И нямаше ли Анаксамандър по-важна работа от тази да се рови в архивите?

От столовата излязохме на широката равнина от сияещ лунен камък, която се простираше на четвърт миля от десния ръб на кораба. Това беше най-равната част на „Сълзата на Чандра“, но с твърда повърхност. На това място обикновено се провеждаха церемониалните игри и погребенията. Досега не бяхме имали смъртен случай, но двамата с Езон знаехме, че кражбата от Слънцето няма да ни се размине без жертви. Краищата на равнината бяха украсени с миниатюрни глави на Хермес, поставени върху мраморни пиедестали. Никой от екипажа не знаеше, че в началото на проекта „Слънчев крадец“ двамата с Езон бяхме поднесли дарове с вино и кръв пред бога на крадците и водач на мъртвите.

В другия край на тази неголяма равнина бяха пещерните лаборатории, където бяха настанени моите подчинени. Към тях се влизаше през оформени като могили портали, от които право надолу се спускаха стръмни коридори. Насочихме се към лабораторията на Рамоночон, която беше на най-десния хълм.

Двамата с Жълт заек се спуснахме по стъпалата и се озовахме в озарения от лунна светлина подземен свят на динамиците. Пещерата беше полуцилиндрична като хамбарите в Източна Атлантея. Вратата, през която влязохме, бе разположена на тясната й страна. Централната част на лабораторията беше съвсем пуста, макар че по пода и стените можеха да се забележат следи от огън, както в пирологичната лаборатория на Академията. Покрай едната стена имаше сгъваеми масички, шкафове с хартия, пера и мастилници. Отсрещната стена бе запречена от метални рафтове, на които бяха подредени образци от земни и небесни вещества. Рамоночон седеше до един тезгях при шкафовете, надвесен над нещо. Беше сам. Жълт заек огледа внимателно помещението, сетне ми кимна да влизам.

Рамоночон Вдигна глава, лицето му беше изопнато, покрито с бръчки. Той се изкашля и изтри буза с опакото на ръката.

— Аякс, какво правиш тук?

— Опитвам се да запазя кораба си, преди да се е разпаднал. Твоите хора и тези на Клеон са се хванали за гушите.

Той изви глава.

— И за какво?

— Заради реконструкцията на корпуса.

— О, вината е изцяло моя.

— Само това ли ще кажеш?

— Смятах, че ще мога да оставя работата на моите заместници. Но май ще е най-добре да се заема лично.

Гневът започна да навлиза в сърцето и кръвта ми. Усещах как мислите ми се изпълват с черна жлъч. И тогава го сграбчих и направих, както ме бе посъветвала Жълт заек. Съсредоточих яростта си в тембъра на гласа.

— Главен динамик Рамоночон — подех, мятайки думите като копието на Арес. — Защо не изпълнявате дълга си?

Но гневът ми не го засегна. Той реагира на обвинението ми, сякаш това беше най-обикновен въпрос.

— Заради това — отвърна и махна с ръка към масата.