Небесни материи

Върху омазнен парцал бе положен мащабно умален модел на „Сълзата на Чандра“, издялан от лунна материя. Беше прикован към тезгяха с метални скоби, за да не започне да се върти, следвайки естественото си движение. Моделът представляваше дълга една стъпка капка и бе изработен с такива подробности, че различавах не само едри детайли като хълма и амфитеатъра, а и по-дребните като входа към моята пещера. Динамиците правят подобни модели само когато се налага да изучават уникалните двигателни характеристики на някой конкретен предмет.

Двайсетина по-малки тежести, съответстващи на баластните сфери, бяха залепени за дъното, а отгоре се рееха десет огнезлатни топчета, прикрепени към кораба със стоманени пръчки. В задния край, където възнамерявахме да монтираме слънчевата мрежа, беше издълбан жлеб. На масата имаше и широка десет пръста огнеупорна кутия. От вътрешността й се чуваше равномерен приглушен тропот. Мрежа от нишки, тънки като паяжини, се поклащаше във въздуха, теглейки едновременно в три различни посоки.

— Какво е това?

— Модел на слънчева мрежа, вариант Делта. Конструирах го според указанията на Михрадарий.

— Ще призная, че съм впечатлен. Повечето учени намират за трудни и почти необясними идеите на Михрадарий. Съмнявам се, че съществува уранолог, който би могъл да ги претвори в практиката. Аз не бих могъл. Ти как се справи?

Рамоночон не отговори. Той повдигна капака на огнеупорната кутия и извади с пинцета отвътре малка сияеща топка.

— Това — обясни — е модел на слънчев фрагмент. Представлява смесица от разреден огън, лунна материя и късче от Хермес. Изработих го съгласно твоята формула за симулиране двигателните характеристики на небесния огън. Сверих резултатите ти с информацията от доклада на сондата до Хелиос.

Взех топлометъра от масата и го задържах над сферата. Водата в стъклената тръбичка кипна точно за определеното време. Моята формула беше нестабилна, тъй като използваше земен огън и небесни вещества за симулиране на небесния огън, но ако получената смес се поставеше в огнеупорна кутия, щеше да съхрани свойствата си в продължение на няколко дни преди небесната материя да се измъкне навън. Рамоночон уви топката в мрежата, откачи модела на „Сълзата на Чандра“ и закачи мрежата за модела. Мрежата започна да се върти около кораба, прикрепена за миниатюрната макара в жлеба отзад. Истинската мрежа щеше да бъде намотана на двоен скрипец върху вагонетка, но за нуждите на модела и това беше достатъчно.

Рамоночон застана в средата на помещението, пусна модела във въздуха и изтича обратно при нас. Миниатюрната „Сълза“ летя по права линия в продължение на няколко стъпки, както би постъпил и истинският кораб, когато на естественото му кръгово движение се противопоставеше притеглянето на баластните сфери и левитиращите глобуси. Докато миниатюрният кораб пореше въздуха, псевдослънчевият фрагмент обикаляше около него в идеален кръг — веднъж, дваж, три пъти.

Но през това време мрежата, която го свързваше с кораба, започна лекичко да изостава и нишките й се заизвиваха в пламъка. Огнената топка подхвана своята четвърта обиколка, но се заплете в мрежата и дръпна рязко кораба като огромен кит, повлякъл със себе си рибарското корабче, което го е уловило. Моделът започна да вибрира, докато фрагментът се стрелкаше в различни посоки. В жлеба се образува цепнатина. Дънните тежести се откачиха. Бликна фонтан от сребрист лунен прах, чу се шум на строшен камък и фрагментът се откъсна, отнасяйки със себе си мрежата и задницата на „Сълзата“.

Останалата част на кораба, освободена от необходимостта да поддържа права линия, се изви нагоре и се разби в тавана под акомпанимента на питагоровите акорди за Селена. Запуших уши, за да намаля този пронизителен писък.

Лунен прах се сипеше кротко в лабораторията, подреждайки се в кръгове на пода.

— Вече три пъти провеждах този опит — обясни Рамоночон, опитвайки безуспешно да прикрие тревогата в гласа си. — Първия път корабът обиколи стаята в хаотична спирала, втория път се разби на пода, резултатът от третия беше същият като този, който видяхте току-що. Заключението е неизбежно. Михрадарий използва погрешна мрежа.

Кимнах замислено и поисках да ме запознае с неговите изчисления. Рамоночон ми показа уранологичните формули на Михрадарий и какво е направил с тях, за да определи динамичните характеристики на модела. Моят главен динамик не разбираше особено от уранология, но беше използвал чуждите изчисления като първоначален тласък, въз основа на който бе определил динамичните сили, на които ще бъде подложен корабът.

Прибрах се в моята пещера и прекарах три часа над разработките на приятеля ми. Изводите, макар и неубедителни, бяха доста тревожни. Имаше толкова много места, на които Рамоночон би могъл да интерпретира неправилно изчисленията на Михрадарий, че се изкуших да отхвърля незабавно опасенията му. Освен това не бях забравил за странното му поведение след края на нашата ваканция. Може би нещо му се беше случило… Но какво щеше да стане, ако се окажеше прав?