Небесни материи

Върнах се в лабораторията на динамиците и открих Рамоночон, седнал със скръстени нозе на пода. Когато влязох, той вдигна глава.

— Е?

Въздъхна.

— Един от двама ви греши. Но не зная кой.

— Не бих казал, че ти завиждам за положението, в което се намираш. — На устните му трепна усмивка, отговор на моята.

— Погрижи се за реконструкцията — посъветвах го аз. — Ще поговоря с Михрадарий за разрешаването на тази дилема.

Двамата с Жълт заек напуснахме лабораторията и се отправихме покрай могилите към светилището на уранолозите.

— Не вярвам на главния динамик Рамоночон — заяви неочаквано Жълт заек.

— Защото е индиец, предполагам — рекох, обиден от очевидното й предубеждение.

— Не това е причината.

— Кое тогава?

— Защото ти, който си негов приятел, започваш да се съмняваш в него.

Обърнах се и я погледнах.

— И какво те засяга това, капитане?

— Мой дълг е да те охранявам — отвърна тя и докосна дръжката на меча. — От приятели и неприятели.

Сдържах надигащия се гняв.

— И това ти дава право да предугаждаш мислите ми?

— Не — отвърна тя. — Атина ме помоли да наблюдавам лицето ти, докато изучаваше работата на Рамоночон. Изражението ти бе на приятелска загриженост, примесена с недоверие.

В този момент стигнахме входа за лабораторията на Михрадарий и разговорът бе прекъснат за известно време.

Лабораторията на моя главен уранолог е в центъра на селището на учените. Тя представлява куб със стени, високи три метра, заровен дълбоко в корпуса на кораба. Далеч по-малко работно пространство от това на Рамоночон, но Михрадарий беше теоретик, в неговото подземно леговище нямаше опасност от сблъсъци на миниатюрни модели.

Липсата на риск в работата създаваше възможност за по-луксозна мебелировка. Стените му бяха украсени с фрески, посветени на две исторически събития, които всички елинизирани перси дълбоко почитат. Богато украсените фигури пресъздаваха края на Персийската война и момента, когато Ксеркс предава западната трета на Персия под управлението на Атина и Спарта. На това знаменателно събитие бе посветена само една от трите стени, другите отдаваха почит на завладяването на останалата част от Персия от войските на Александър и пленяването на император Дарий. Последната сцена бе изваяна върху лунна скала и оцветена с ярки, прозрачни бои, които придаваха свръхестествено сияние на великия триумф.

Един от асистентите на Михрадарий ни посрещна, докато слизахме, и ни отведе при него. Моят гениален заместник бе надвесен над страници с формули за натиск и баланс при работа с хермески и афродитски вещества, толкова сложни, че щяха да са ми нужни дни, за да вникна в тях.

Той вдигна глава, докато се приближавахме.

— Аякс? — Погледът му се премести към капитан Жълт заек. — Не е ли опасно командирът да излиза навън?

— Опасно е — потвърди тя. — Но е необходимо.

— Рамоночон има проблеми с конструираната от теб мрежа — рекох.

Той присви очи и в тях блеснаха пламъчета.

— Какви проблеми?

Обрисувах му демонстрацията на Рамоночон.

Михрадарий се намръщи и погледът му се замъгли, както ставаше, когато потъваше дълбоко в мисли. Чаках търпеливо.

— Конструкцията на мрежата е безупречна — заяви той накрая. — Рамоночон трябва да е допуснал грешка.

— Един от вас греши — съгласих се. — Но как да избирам между най-опитния динамик и най-надарения уранолог в цяла Симахия?

— Да, наистина имаш сериозен проблем — съгласи се той мрачно.

— Бихме могли двамата да прегледаме твоите изчисления.

— Командире, без да те обиждам, познанията ти по уранология са твърде специализирани, за да се справиш с подобна задача. Знаеш достатъчно много за небесния огън и прекалено малко за твърдите небесни вещества.

— Имаш ли по-добра идея?

Михрадарий поглади замислено брада и втренчи поглед в мен. Долавях почти осезаемо как работи мозъкът му, преглеждайки всички възможности в търсене на тази, която ще ме задоволи. Миг по-късно той плесна с ръце и се ухили.

— Измислих. Ще подготвя демонстрация, като използвам „Сълзата на Чандра“.

— Няма да излагаш кораба ми на опасност!

— Не се безпокой, командире — рече той и вдигна утешаващо ръка. — Ще направя мрежа с една четвърт от размерите на Делта. Ако Рамоночон е прав, мрежа с подобна големина ще създаде известни проблеми на полета, но нищо, с което Клеон да не може да се справи. Но ако изчисленията ми са верни, не би трябвало да срещнем каквито и да било затруднения.

По онова време идеята ми се стори добра. В края на краищата, реших аз, един такъв експеримент ще докаже недвусмислено истината и ще сложи край на всички съмнения в мен и моя екипаж.

— Колко време ще ти е нужно, за да подготвиш демонстрацията?

Той затропа възбудено с пръсти.

— Три седмици, ако искаш да бъда внимателен.

— Пределно внимателен — рекох аз и напуснах пещерата.