Небесни материи

Въздъхнах и се опитах да овладея гнева си заради откровеното й недоверие, но вместо чист, освежителен въздух вдъхнах вмирисан на земя дим.

— Защо него? — попитах през кашлица.

Тя изпусна нов облак дим, който сякаш засия на лунна светлина.

— Защото той проявява първия признак на предателството.

— И кой е той?

— Внезапна промяна в поведението — рече тя. — Понякога промяната е съвсем очевидна. Друг път предателят се опитва да го прикрие, но има начин да се проникне зад маскировката.

— Защо смяташ, че Рамоночон се държи различно? Та ти го познаваш едва от няколко седмици.

— Ти си този, който се тревожи от промененото му поведение. Наблюдавах реакцията ти и узнах много неща за двама ви.

Не си бях давал сметка, че безпокойствието ми е толкова очевидно. Рамоночон наистина се беше променил, бе станал резервиран и разсеян, но не можех да повярвам, че моят приятел би участвал в план за убийството ми. Реших да премина към нападение.

— Имаш ли някакви по-сериозни доказателства?

Тя поклати глава.

— В такъв случай те съветвам да ги намериш, преди да продължиш с обвиненията.

— Ще го направя — заяви тя и аз почувствах стаения гняв на Зевс в уверения й тон.

Два дена по-късно Рамоночон дойде да ме види в моя кабинет. Жълт заек обяви за приближаването му половин минута преди да чуя как чука на вратата.

— Нека влезе — рекох и моята телохранителка го последва вътре с уверената походка на тигър, преследващ елен.

Рамоночон пристъпи колебливо.

— Аякс, имаш ли малко свободно време? — попита той. — Трябва да разговарям с теб.

Погледнах петте свитъка на бюрото ми, всичко, което бе останало от купчината, образувала се по време на моето отсъствие.

— Винаги имам време за теб — отвърнах, сякаш му напомнях за позанемареното ни приятелство.

Рамоночон седна на стола пред бюрото, леко прегърбен, така че да не мога да видя изражението му.

— Предпочитам да разговаряме насаме — рече.

— Не — отсече Жълт заек и очите й се впиха в гърба му като копия от небесен огън.

— Аякс? — долових в гласа му молба.

— Съжалявам, Рамоночоне. Длъжен съм да изпълнявам решенията на Жълт заек, що се отнася до моята безопасност.

— Разбирам… — промърмори той и потъна в мълчание.

— За демонстрацията на Михрадарий ли става въпрос? — попитах след две напрегнати минути на тишина.

— Не точно — той се поколеба, сякаш се готвеше да добави нещо, после пак замълча.

Опитах с друга безопасна тема.

— Да нямаш проблеми с Клеон?

Той поклати глава. Взех си смокиня от купата на бюрото и му предложих. Той вдигна една с два пръста, огледа я, сякаш досега не бе виждал подобен плод, и я остави обратно. Накрая заговори:

— Аякс, замислял ли си се някога за моралната страна на това, което вършим?

Странен въпрос, най-малкото. Двамата с Рамоночон неведнъж бяхме разговаряли за история, теология, политика и много други неща, които в Академията се смятаха за маловажни, но никога за морал. На лицето ми вероятно се бе изписало удивление. Забелязах, че Жълт заек е застинала, погледът й беше още по-строг и аз почти можех да видя Дике, богинята на правосъдието, да наднича през пламтящите й очи.

Съсредоточих се върху Рамоночон, давайки си сметка, че няма да успея да завърша този разговор, ако продължавам да следя реакциите на Жълт заек. За мен наистина беше важно да разбера какво го измъчва и с какво бих могъл да му помогна.

— Да не би да питаш дали съм мислил за това по какъв начин „Слънчев крадец“ служи на каузата на доброто? Ако е така, то отговорът е очевиден. Службата на държавата е служба на народа и следователно служба в името на доброто.

— Не точно това ме измъчва — отвърна той, като подбираше внимателно думите си. Очевидно се опитваше да овладее измъчващите го чувства.

— Тогава може би става въпрос за нашите лични достойнства и промяната ни в хода на работата?

— Достойнства? — внезапно маската му се пропука. — Говорим за унищожаването на град с двумилионно население. За какви достойнства може да става дума? Как може това да е за добро?

— Във всяка война загиват невинни — изръмжа Жълт заек.

Той се обърна и я погледна. Не виждах лицето му, но това, което беше изписано там, накара очите на Жълт заек да се свият в две тесни цепки.

— Трябва ли да загинат два милиона цивилни? — попита Рамоночон.

Изправих се, заобиколих бюрото и застанах между двамата, така че да ме виждат.

— Поднебесният син — заговорих, — цялата им администрация и централният военен щаб се помещават в Хангксу. Според архонтите, ако унищожим града, ще нанесем смъртоносен удар на врага.

— Смъртоносен? — повтори той. — Питам се колко спартански генерали, колко архонти са изказвали подобно становище по време на тази безсмислена война.

— Безсмислена? — Жълт заек сграбчи дръжката на меча при това оскърбление към Спарта. — Да не обвиняваш генералния щаб в некомпетентност?

Рамоночон се направи, че не забелязва омразата, изписана на лицето й. Той събра ръце и сякаш черпеше спокойствие от невидим, вътрешен източник.

— Не, обвинявам ги задето не се учат от историята на войната.

Готвех се да заговоря, но Клио ме стисна за гърлото и ме накара да замълча.