Небесни материи

Разказах й историята за моя провал в спартанската военна школа и за това как баща ми бе охладнял към мен по тази причина.

— Наистина ли го направи? — попита тя и неволно стисна юмруци, а в очите й блеснаха божествени пламъчета. — Как е посмял, подобно действие е оскърбление към честа на нашия град!

Бях изненадан от гневната й реакция, но семейният дълг повеляваше да продължа разговора.

— Оскърбил е честта на Спарта? Баща ми?

— Езон е бил твърде внимателен в изказванията си. Действията на баща ти са истинско светотатство.

— Но…

— Спартанското обучение е само за онези, които са предопределени да командват по време на война. Не е унизително да се провалиш на изпитите. Това означава само, че Съдбата не те е дарила с душа на роден воин. Не очакваме от всекиго да успее, нито бихме искали Съдбата да е била еднакво благосклонна към всички наши синове и дъщери.

— Но…

— Не, Аякс — прекъсна ме отново Жълт заек и този път през устата й говореше Хера, богинята на Спарта. — Езон е казал истината. Не ти, а твоят баща не е изпълнил високите критерии на моя град.

Думите й и божествената благословия, която носеха със себе си, ме преизпълниха с внезапното съзнание за величието на спартанския дух, за свещеното предназначение на Спарта и мъдростта на царицата на бойното поле.

Склоних глава както пред жената, така и пред богинята и им поднесох възлияние.

Ремонтните работи продължиха осем дена. За това време останките бяха разчистени, а оръдейните батареи и оцелелите витла — преразпределени по равно от двете страни. Едва след като поставих печата си и под последния доклад, дадох разрешение на Клеон да възобновим полета към Слънцето. Този път, заради намаления брой първични ротори, летяхме с далеч по-ниска скорост, но все още по-бързо, отколкото ако бяхме без ареските витла. Клеон предложи график с четиричасови ускорения, разделени от дванайсетчасови периоди на отдих, и аз склоних, макар и неохотно. Вярно, че натоварването щеше да е по-голямо, отколкото преди, но поне щяхме да достигнем Хелиос само с пет дена закъснение.

Два дена след като потеглихме на път, работата ми беше прекъсната от неочаквано посещение на Кловикс, старейшината на робите.

— Командире, разполагам с информация, която може да ви заинтересува — поде той.

— Така ли?

— Неофициално — добави той, свел поглед. — Виждате ли, господарю, по принцип информацията касае безопасността и следователно е в приоритетите на командир Анаксамандър, но струва ми се, че неговият официален интерес няма да е толкова голям, колкото вашия неофициален.

Жълт заек повдигна вежди от тази странна и объркана реч, но аз разбирах накъде бие галът. Извадих от чекмеджето кесията си и отброих дванайсет сребърни драхми върху писалището. Кловикс засука за миг мустак, сякаш преценяваше колко може да струва информацията. След това се пресегна, събра монетите и ги напъха в кесията, скрита в ръкава на туниката.

— По време на поправките — заговори той — един от моите роби се е натъкнал на цепнатина в стената на кладенец. Намира се на около четирийсет стъпки дълбочина и на десет стъпки над водното равнище. Сторило му се, че цепнатината води към малка, тъмна кухина, но не е съвсем сигурен.

Двамата с Жълт заек се спогледахме.

— Кловикс, благодаря ти — рекох. — Можеш да си вървиш. Не го споменавай никому.

— Разбира се, командире — рече той, докато катереше стълбите на моята пещера.

Погледнах Жълт заек с горчива усмивка.

— Както вече казах, има си предимства да държиш на служба най-корумпирания роб в Симахията.

— Редно би било сега да предадем тази информация на началника на охраната.

— Сиреч на Анаксамандър — произнесох, ядосан от неочакваното предложение. — И той веднага ще намери начин да прибави и това към обвиненията срещу Рамоночон. Имам два дълга, Жълт заек. Трябва да изпълня и двата.

— В такъв случай как смяташ да постъпиш, командире?

Сплетох пръсти и кокалчетата ми изпукаха.

— Да претърся пещерата. Възможно е точно там да е скрит предавателят.

Тя не отговори.

— Жълт заек. Трябва да го направя. Това е мой дълг.

Тя кимна бавно и отново почувствах как духът между нас се съживява.

— Само че… ти няма да ми позволиш да сляза там сам, нали?

— Разбира се, че не.

— В такъв случай оставям на теб да решиш. Ако твоят дълг повелява да прехвърлим този въпрос в ръцете на Анаксамандър, ще го сторя.

— Не, Аякс — рече тя, след като помисли известно време. — Защото се заклех да ти помогна в издирването на шпионина. Ако сметнеш, че решението ти съвпада със задълженията ти на командир, ще бъда с теб.

— Отново ми оказваш голяма чест.

Без повече приказки ние се отправихме към складовата пещера. Още няколко монети бяха достатъчни Кловикс да отпрати всички роби и да ни остави сами при споменатия кладенец. Жълт заек взе въжета и куки, а аз се порових в един от сандъците на динамиците и извадих дълъг маркуч с метален наконечник.

— Какво е това? — попита Жълт заек.

— Ръчен воден свредел.