Небесни материи

Завързахме въжетата за метални скоби в основата на кладенеца и се спуснахме бавно покрай влажната, хлъзгава стена. Спускането не затрудни особено Жълт заек. Що се отнася до мен, имах известен опит от катераческите си упражнения на младини в Индия.

Четирийсет стъпки по-надолу ние се натъкнахме на цепнатина, широка не повече от няколко сантиметра. Както ни бяха докладвали, през нея се виждаше тъмна кухина. Мярнах поклащащи се нощни завеси, но не можах да различа повече подробности.

— Дръж ме здраво — наредих на Жълт заек. Тя запъна крака в насрещната стена и ме улови през кръста. Спуснах края на маркуча надолу в кладенеца. Чу се плясък и след броени секунди от отсамния край на тръбата шурна под налягане бистра вода. Въоръжен с вода и метал започнах методично да разширявам цепнатината.

Не бях привикнал с тежка работа, но въпреки това след около половин час успях да изкопая достатъчно голям отвор, за да се проврем вътре.

Първа се промуши Жълт заек, отвърза се от въжето и се шмугна като змиорка през корал. Последвах я, но не посмях да отвържа въжето, преди да съм стъпил на твърда земя. Докато се озъртах, Жълт заек смъкна завесите и помещението се обля в ярка сребриста светлина. Намирахме се в малка подземна камера с дължина осем стъпки, ширина седем и височина пет. Подът беше неравен, а от стените и тавана се подаваха остри камъни. Твърде груба работа, за да е дело на опитен динамик.

Оскъдното обзавеждане се състоеше от няколко бали с платове, без съмнение отмъкнати от нашите складове и подредени по края така, че да осигурят на обитателя на камерата известна защита при ускорение.

Жълт заек ми нареди да остана в ъгъла, докато претърсва пещерата.

— Двама души са живели тук най-малко месец — обяви тя, след като повдигна завивките и надзърна зад вързопите. — Няма признаци да са се хранели долу.

Значи на кораба ми е имало неканени гости? Под носа на така наречения началник на охраната.

— Трябва да са били поднебесни — рекох, едва сдържайки гнева си. — Сигурно са се поддържали с техните алхимични хранителни таблетки.

Жълт заек кимна замислено и тръгна покрай стената, като я почукваше с дръжката на меча. На едно място от дясната страна внезапно отекна на кухо. Тя спря и изчегърта с острието на ножа си парче от стената с дължина десетина сантиметра. Зад този скрит капак се показа ниша, уплътнена с вълнена подложка, в която се гушеше стъклена кутия, досущ като описаната от поднебесния доктор.

— Пипнахме ги — рекох.

Жълт заек поклати глава.

— Напуснали са помещението преди около четири часа.

— Но как са излезли? Не виждам никакви врати.

Тя продължи да потропва върху стените и скоро зад друга плоча откри вход за тунел. Проходът беше с неравни стени, не повече от две стъпки висок. Навярно беше много трудно и мъчително да се пълзи в него.

— След мен — рече Жълт заек. — И бъди внимателен.

Запълзяхме в тесния, прав тунел, като веднага ожулихме ръце и крака в грапавите стени. Скоро стигнахме масивна плоча, която преграждаше тунела. Жълт заек я натисна с рамо и тя поддаде.

Озовахме се в правоъгълна шахта, в която имаше стоманен прът с голяма златиста сфера на върха. Въздухът около сферата беше ясен и чист, навярно тя бе изработена от огнезлато. Изминаха няколко секунди, преди да осъзная, че виждам една от левитиращите сфери на кораба и че се намирахме на дъното на шахтата, в която беше прибрана.

— Излизайте горе — провикна се нечий глас над нас. Кимнах на Жълт заек и тя ме поведе по тясната сервизна стълбичка, издълбана като възходяща спирала в стената на шахтата.

Озовахме се на повърхността на „Сълзата на Чандра“. Протегнах схванатите си мускули и гърбът ми изпука силно и болезнено. Огледах се в посоката, от която бях чул гласа и за своя изненада там имаше не един човек, нито отряд от четирима, а десетина войници от личната охрана на Анаксамандър, с насочени към нас вакуумети. Зад тази въоръжена до зъби фаланга стояха Анаксамандър и — за моя изненада — Михрадарий.

Анаксамандър ни посочи с ръка и по стар обичай се обърна към невидимата аудитория, на която сякаш непрестанно говореше.

— Аякс от Тир. Жълт заек от Ксерокия. Арестувам ви по обвинение в измяна.

— Това е нелепо — опитах да възразя.

— Заподозрях ви от мига, в който започнахте да защитавате Рамоночон — продължи той. — А сега открихме и скривалището, където държите снаряжението си. Доказателствата са налице и са напълно достатъчни. Аякс, от този момент те свалям от командния пост — началникът на охраната се обърна наляво. — Михрадарий, ти поемаш научното командване на този проект.

За моя изненада, вместо да възрази срещу подобно абсурдно решение, персиецът само кимна с лице, безизразно като статуя на каменен бог. В този миг разбрах кой е шпионинът и колко глупаво беше от моя страна да му се доверя.

Междувременно Жълт заек бе изучила разположението на войниците и очевидно възнамеряваше да ги нападне. Осъзнах, че се готви да жертва живота си, за да ми даде възможност да избягам, пресегнах се и я улових за ръката.

— Никакви спартански саможертви — прошепнах. — Трябваш ми жива!