Софи потрепери и си пое дълбоко дъх.
— Да, Бензайтен го е направила безсмъртен…
— Какво мисли Вещицата за Бензайтен? — полюбопитства Пернел.
Софи кимна.
— Вещицата смята, че тя е една от Великите древни.
— Виждаш ли? — Пернел се усмихна радостно. — Можеш да викаш избрани спомени, когато се нуждаеш от тях. Ти контролираш спомените, а не те — теб.
— Изглежда, имената ме карат да си спомням. Когато бяхме в Париж, Жана направи нещо, за да ми помогне, докато спях. В началото, когато Вещицата ми даде спомените си, имах чувството, че черепът ми ще се пръсне. Шумът в главата ми бе невероятен. Постоянно чувах гласове, говорещи на стотици различни езици, откъслеци от песни и звуци, които бяха толкова чужди, че ме ужасяваха. След няколко дни открих, че съм започнала да разбирам какво казват — добави тя с нотка на благоговение в гласа. — Когато Жана свърши, гласовете още си бяха там, но приличаха на далечни шепоти. Сега, ако се съсредоточа върху някое име, спомените се появяват. Но се опитвах да ги пренебрегвам.
— Недей. Спомените са знание, а знанието е сила. Вещицата ти е направила невероятен дар. — Изражението на Пернел стана отнесено. — Само ми се иска да знаех защо го е сторила.
— Защо ли? — Софи не разбра.
— Сигурно е видяла в бъдещето ти нещо, което й е показало, че ще имаш нужда от това знание — рече Пернел. — Лесно би могла да те научи на Въздушна магия и без да ти дава спомените си.
Нещо в това разкритие обезпокои Софи, но тя не беше сигурна какво и защо. По-късно щеше да поговори с Джош за това; може би той щеше да е в състояние да й помогне.
— Значи спомените няма да ме завладеят?
— Не. — Пернел се усмихна мило. — Нямаш представа колко си силна. Само за няколко дни ти преживя едно ужасно Пробуждане и беше обучена в три от Стихийните магии. — Гласът на Вълшебницата бе мек, с оттенък на нещо като тъга. Софи го долови и се зачуди дали жената не мисли за другите близнаци, които не са оцелели. — Трябва да знаеш, че това, което постигна ти, не се е удавало на никого досега. Никога. — Тя протегна ръка и я сложи върху рамото на Софи. — Нямаш представа колко се гордея с теб. Знаех си, че ти и брат ти сте избраните.
Дългата черна лимузина се появи на пристанището и спря сред облак прах. Джош слезе от шофьорското място, щастливо ухилен. Нитен излезе от другата страна; явно бе позволил на Джош да кара.
Софи вдигна ръка и помаха на близнака си. Без да поглежда към Вълшебницата, каза:
— Ти си планирала всичко това, нали?
Пернел не отговори.
Все така, без да гледа към жената, Софи продължи:
— Било е в деня, когато Джош отиде в книжарницата да търси работа, а ти ме видя в кафенето. Щом чу, че сме близнаци… още тогава си разбрала, нали, разбрала си, че сме…
— … близнаците от легендата ли? Аз съм седма дъщеря на седма дъщеря. Имам ясновидска дарба. В мига щом те зърнах, разбрах, че си необикновена; когато пристъпи през вратата, долових съвсем лек проблясък на аурата ти — само намек за сребро. Когато научих, че имаш брат-близнак, подозренията ми се усилиха, а когато видях Джош и зърнах златното блещукане по кожата му, се убедих, че е така. Казах на Никола да наеме Джош — той тъкмо се готвеше да му откаже — добави тя с крива усмивка. — Брат ти не се беше представил много добре на интервюто. Не мисля, че наистина е искал онази работа.
— Така е. — Софи й хвърли един бърз поглед. — А после накара и Бърнис да ме наеме в кафенето. — Това беше твърдение, а не въпрос, но тя искаше да чуе как Вълшебницата си признава.
Главата на Пернел съвсем леко помръдна в знак на съгласие.
— Внуших й, че има нужда от теб, вярно е.
— Внуши й?
— Мога да бъда много убедителна.
— А кога двамата с Никола смятахте да ни кажете? — попита Софи с гневна нотка в гласа. Мисълта, че тя и брат й са били манипулирани от семейство Фламел в продължение на месеци, бе смразяваща.
— Всъщност щяхме да ви съобщим новината до две-три седмици — на лятното слънцестоене.