Немски сказания (Том втори)

След като се върнал у дома си, князът проводил слуги да доведат въглищаря. Въглищарят дошъл и донесъл подарената му шпора; князът го поздравил и го поканил на масата, като го уверил, че няма да му стори зло. По време на гощавката князът попитал: „Човече, тези дни при тебе е бил един господар; огледай се дали той не е някъде тук на масата.“ Въглищарят отвърнал: „Струва ми се, че бяхте Вие“, измъкнал шпората и продължил: „Искате ли да Ви върна това нещо?“ „Не, отговорил князът, това ти е за подарък, наслаждавай му се и му се радвай.“ Когато пиршеството свършило и всички станали, князът се доближил до въглищаря, потупал го по рамото и казал: „Е, човече, задоволи се с това, макар че не беше кой знае какво.“ Въглищарят се разтреперил; князът го попитал защо, а онзи отвърнал, че не е бивало да го казва. Тъй като князът настоявал, продумал: „Ах, господарю, когато казвате, че не е било кой знае какво, дяволът застава до Вас!“ „Ако това е вярно, откликнал князът, и аз ще ти кажа, че когато се приближих към колибата ти и те попитах какво имаш за хапване, а ти отвърна, че слава Богу, имаш достатъчно, видях зад теб да стои ангел Божи. Затова ядох от хляба и от солта и бях доволен; затова и в бъдеще няма да казвам, че нещо не е било кой знае какво.“

573. Нида

Една графиня дала обет да построи замък на мястото, където оселът, който яздела, спре за пръв път. Когато оселът спрял на едно блатисто място, тя извикала: „Не тук, не тук.“46 Ала това не помогнало и животното не могло да бъде помръднато оттам. Така че тя наистина построила замъка си на въпросното място и той дал названието Нида на възникналия по-късно край него град, а намиращата се наблизо поляна била наречена Магарешката поляна.

Преди половин столетие децата разказвали още много неща, които тогава се говорели между хората, а сега може би са забравени или пък са обрасли с множество странични обстоятелства, които Винкелман привежда, позовавайки се на устното предание. Във времето на Фридрих Барбароса графът на Нида Бертолд бил разбойник; той карал да обръщат обратно подковите на конете му, за да заблуждава пътниците, и нанасял големи щети там, където се появявал. Тогава императорската войска се явила пред Алтенбург, разбойническото му гнездо, и здраво го притиснала; само че Бертолд не искал да се предаде. В това нерадостно положение графинята повела преговори за свободно оттегляне от крепостта и получила разрешението на военачалника свободно да си тръгне с натовареното си муле и с онова, което може да носи на плещите си; с изричното условие да носи само най-ценното и графът да не язди мулето. Та тя взела трите си синчета, качила ги на животното, а господаря си преметнала през рамо и го понесла надолу по хълма. Така го спасила; скоро обаче силите й се свършили, така че не можела да продължи, пък и умореното магаре затънало в блатото. На мястото, където спрели да пренощуват и напалили огън, графинята построила по-късно три къщи за тримата си синове, в областта на днешна Долна Нида. Алтенбург е разрушен, но все още стоят здравите сводове и изби. Говори се, че там има скрито съкровище; местните жители копали на това място и намерили подкови, от ония, с които били подковавани на обратно конете.

574. Произходът на рода Малсбург

Родът Малсбург принадлежи към най-старите благороднически родове в Хесен и за него се разказва следното: По времето, когато Карл Велики завзел Брунсберг във Вестфалия, поискал да възнагради верните си и изпитани слуги, повикал някакъв благородник на име Ото в полето пред себе си и му позволил да се огради и обозначи за себе си скалистия хълм, който му показал в далечината и да построи крепост за себе си и за своите наследници. Благородникът се изкачил на скалата, за да огледа местността и да я обозначи; там на върха съзрял трънлив храст с три бели цветчета, които приел за предзнаменование и разпознавателен знак. Когато кралят след това го попитал харесал ли му е хълмът, онзи разказал, че горе открил трънлив храст с три бели рози. Кралят разделил позлатения му щит на две равни части, на горната бил изрисуван лъв, а на долната — три бели рози. На обозначеното място по-късно Ото съградил замъка си, който нарекъл Малсбург, а това име останало и за рода, в който се предава до днес от ръка на ръка разделеният щит.

575. Произходът на графовете от Мансфелд

Когато император Хайнрих бил разположил лагера си в крепостта край Валхаузен в Голдене Ауе, един от хората му си изпросил парче земя, което да граничи с Голдене Ауе и да е толкова голямо, колкото съумее да засее с една крина ечемик. Понеже обичал рицаря заради храбростта му, императорът изпълнил молбата му, без да се замисли. Онзи взел крина ечемик и засял с него границите на бъдещото графство Мансфелд.