Немски сказания (Том втори)

Зле възпитаният ландграф Албрехт от Тюрингия забравил всякаква съпружеска любов и вярност и се привързал към някаква друга жена на име Гунда от Айзенберг. Щяло му се да отрови ландграфинята, ала все не можел да го уреди; та обещал пари на един магаретар, който всеки ден карал във Вартбург дърва за кухнята, ако счупи през нощта врата й, все едно го е сторил дяволът. Когато настъпило определеното за това време, магаретарят се уплашил и размислил: Макар да съм беден, имах благочестиви и почтени родители; нима сега трябва да се посрамя и да убия княгинята? Накрая все пак бил принуден да се реши, въвели го в стаята на ландграфинята, той паднал в нозете й пред леглото и рекъл: „Смилете се, мила госпожо!“ Тя попитала: „Кой си ти?“ Той казал. „Какво ти става, пиян ли си или луд?“ Магаретарят отвърнал: „Мълчете и ме посъветвайте какво да правя! Защото господарят ми нареди да Ви убия; какво да предприемем, та и двамата да съхраним живота си?“ Тогава тя казала: „Върви и повикай дворцовия ми управител.“ Той я посъветвал да стане и да се прости с децата си. Ландграфинята седнала до леглото на синчето си и заплакала; ала управителят и придворните дами настоявали да побърза. Понеже нямало какво друго да стори, тя благословила децата си, сграбчила най-голямото, Фридрих, и го нацелувала; и в майчиния си копнеж го ухапала по бузата, от което той получил белег за цял живот. Затова и бил наречен Фридрих с ухапаната буза. Тогава тя поискала да ухапе и другия си син; ала управителят я разубедил с думите: „Нима искате да погубите децата си?“ Тя рекла: „Ухапах го, та когато порасне, да си спомня за моята мъка и за тази раздяла.“

След което взела скъпоценностите си и се отправила към рицарския дом, където управителят, една придворна дама, една слугиня и магаретарят я спуснали по въже от прозореца. Още същата нощ избягала в Крайнберг, който по онова време принадлежал на абата на Херсфелд; тамошният служител я придружил до Фулда. Абатът я приел почтително и осигурил придвижването й до Франкфурт, където била приютена в девичи манастир, ала още на следващата година умряла от мъка. Тя е погребана във Франкфурт.

567. Маркграф Фридрих кара да накърмят дъщеря му

Този Фридрих Ухапания по-късно водел война срещу баща си и римския крал и бил обсаден във Вартбург, тъй като противникът бил завзел града Айзенах. В това тежко време съпругата му родила дъщеря. Когато тя станала на осем дена и той повече не бил в състояние да удържа крепостта, се метнал на конете заедно със свитата си, дойката и дъщеричката, всичко дванадесет души, и препуснали през нощта от крепостта към гората, само че не чак толкова скришом, щото пазачите в Айзенах да не ги забележат и да се втурнат бързо след тях, а по време на бягството детето започнало високо да крещи и плаче. Тогава Фридрих попитал дойката, която бил пропуснал да язди пред него, какво му е на детето. Тя трябвало да го накара да млъкне. Дойката продумала: „Господарю, няма да млъкне, ако не бъде накърмено.“ Тогава той накарал всички да спрат и казал: „Това преследване няма да ме принуди да лиша дъщеря си от каквото и да било, пък ако ще това да ми струва цяла Тюрингия!“ Останал на място с детето и се отбранявал с хората си, докато детето се насукало достатъчно; и му се отдало да задържи враговете, а сетне и да им се изплъзне.

568. Ото Стрелецът

Ландграф Хайнрих Железния от Хесен създал двама синове и една дъщеря; на по-възрастния, Хайнрих, поверил страната, да я притежава след него; а другия, Ото, пратил да учи във висше училище, та сетне да стане духовник. Но Ото нямал особен интерес към духовните дела, купил си два добри жребеца, взел добра ризница и здрав арбалет и поел на път без знанието на баща си. Когато стигнал на Рейн в двора на херцога от Клеве, представил се като стрелец с лък и поискал да постъпи на служба. На херцога му се понравила неговата стройна и силна фигура и охотно го задържал; още повече че Ото се проявил като изкусен и опитен стрелец, толкова добър и почтен, че господарят му скоро го предпочел пред останалите и напълно му се доверявал.

Междувременно станало така, че младият Хайнрих, неговият брат, умрял преждевременно и херцогът на Брауншвайг, женен за дъщерята на ландграфа, нетърпеливо чакал старият господар да умре, тъй като Ото, другият наследник, се бил запилял някъде по света, никой не бил чувал за него и всички го смятали за мъртъв. Страната Хесен тънела в дълбока тъга, понеже херцогът от Брауншвайг не се нравел никому, а най-угрижен бил самият стар граф. В същото време делата на Ото Стрелеца в Клеве вървели добре, между него и Елизабет, дъщерята на херцога, пламнала любов, ала той не издумвал и дума за високия си произход.