Немски сказания (Том втори)

През нощта, когато в Унгария била родена Елизабет, майстор Клингзор прочел във Вартбург по звездите, че тя ще бъде омъжена за младия Лудвиг от Тюрингия. През 1211 година прочутият ландграф Херман проводил съставено от прекрасни мъже и жени пратеничество до унгарския крал и поискал онзи да прати дъщеря си Елизабет в Тюрингия за съпруга на сина му. Пратениците поели радостно на път и навсякъде, където минавали, били гощавани превъзходно, а когато навлезли в Унгария, били приети много мило от краля и кралицата. Андреас бил добър и благонравен мъж, а кралицата нагиздила дъщеричката си със злато и сребро за пътуването и я отпратила за Тюрингия в сребърна люлка, със сребърна вана и златни пръстени, а още и със скъпи завивки от пурпур и коприна, спално бельо, скъпоценности и домашна посуда. Към това прибавила и хиляди златни монети, докато порасне, дарила пребогато пратениците и ги накарала да поздравят ландграфа и да му пожелаят от нейно име спокоен и мирен живот. Когато пристигнала с бавачката си в Тюрингия, Елизабет била на четири години, а Лудвиг, бъдещият й съпруг, на единадесет. Тя била посрещната с почести и отведена във Вартбург, където била отгледана грижливо, докато децата достигнат зряла възраст. За светия живот на въпросната Елизабет и за чудесата, които извършила в Хесен и Тюрингия, във Вартбург и Марбург, може да се пише много.

564. Хайнрих Детето от Брабант

След смъртта на ландграфа и на крал Хайнрих44 тюрингско-хесенското коляно по мъжка линия прекъснало, започнали дълги раздори относно наследството и в резултат на тях Тюрингия и Хесен се разделили. Всички хесенци и мнозина от тюрингците се обявили за София, дъщерята на света Елизабет и по мъж херцогиня на Брабант, чийто непълнолетен син, роден през 1244 година и наречен Хайнрих Детето, признали за истински свой господар. Маркграфът на Майсен обаче претендирал за страната въз основание на това, че е наследник по линия на крал Хайнрих, комуто бил сестрин син, и нападнал Тюрингия с голяма войска. Тогава навсякъде в страната царели размирици и грабежи, и когато маркграфът завзел Айзенах, според народното предание той накарал да хвърлят от скалата на Вартбург някакъв човек, който бил привърженик на хесенци, а онзи още във въздуха, докато падал, извикал: „Тюрингия е на детето от Брабант!“

София тръгнала от Хесен за Айзенах; като намерила портите затворени и не искали да я пуснат вътре, тя грабнала една секира и заудряла по дъбовата врата на „Свети Йорген“ така, че следите били видни цели двеста години по-късно.

Хрониките разказват, че въпросният мъж бил гражданин на Айзенах на име Велшпехе, и тъй като не искал да се преклони пред майсенци, те на два пъти го изхвърляли с каменомет през крепостната стена в града, ала той оставал ненаранен. И след като упорито отстоявал своето, бил хвърлен за трети път, при което загубил живота си.

565. Ръкавицата на госпожа София

Когато София пристигнала от Брабант в Хесен заедно с тригодишния си син, тя се отправила към Айзенах и се опитала да придума Хайнрих, маркграфа на Майсен, да й върне страната Хесен. Князът отговорил: „С удоволствие ще го сторя, мила братовчедке, няма да се стискам за теб и за твоя син.“ Докато говорел така, се приближили маршалът му Хелвиг от Шлотхайм и брат му Херман, отвели го настрана и му рекли: „Господарю, какво се каните да направите? Ако беше възможно с един крак да стъпите на небето, а с другия във Вартбург, по-скоро би трябвало да отстъпите от небето и да поставите и този си крак във Вартбург!“ Та князът се върнал при София и казал: „Мила братовчедке, трябва да поразмисля и да се посъветвам с верните ми люде за тези неща“, и се разделил с нея, без да й възстанови правата. Ландграфинята се натъжила, горчиво заплакала, свалила ръкавицата от ръката си и се провикнала: „Ах, ти, враг на всякоя справедливост, тебе имам предвид, дяволе! Вземи ръкавицата заедно с онези лъжливи съветници!“, и я хвърлила във въздуха. Тогава ръкавицата била отнесена и никой повече не я видял. А след това и самите съветници умрели с позорна смърт.

566. Фридрих с ухапаната буза