Немски сказания (Том втори)

Веднъж Железният ландграф завел шурея си, император Фридрих Барбароса, в двореца Наумбург; императорът бил посрещнат радостно от сестра си и останал при тях известно време. Една сутрин императорът се разхождал, разглеждал постройките и разположението им и се изкачил на хълма, който се издигал пред двореца. И продумал: „Крепостта Ви ми допада, само дето няма стени тук пред помещенията, пък трябва да е яка и здрава.“ Ландграфът възразил: „Не ме е грижа за стените, защото потрябват ли ми, бързо ще ги издигна.“ Тогава императорът казал: „За колко време може да бъде иззидана добра стена?“ „За по-малко от три дни“, отговорил Лудвиг. Императорът се засмял и рекъл, че това би било чудо; дори да се съберат всички каменари на германската империя, това едва ли би се случило. След което седнал на масата; а ландграфът заръчал скришом на писарите и слугите си начаса да бъдат проводени конни пратеници до всички графове и господари в Тюрингия и да им се нареди още тази нощ да се явят в замъка напълно въоръжени и разкрасени, и придружени от неколцина свои люде. Така станало. Рано сутринта с настъпването на деня ландграф Лудвиг се разпоредил всички те да застанат пред крепостния ров, въоръжени и разкрасени в злато, свила и коприна, с изрисуван герб върху дрехата, все едно готови за битка; пред всеки граф или благородник стоял оръженосецът му, който носел герба, а друг зад него държал шлема; така че било лесно да се разпознае всеки герб и всяко украшение. По този начин всички васали били наобиколили рова, държали в ръце оголени мечове и брадви, а там, където трябвало да се издига кула, стоял барон или граф с пряпорец. Като ги наредил мълчаливо, Лудвиг отишъл при шурея си и казал, че стената, за която станало дума вчера, е готова. Фридрих възкликнал: „Заблуждавате ме“, и се прекръстил, в случай че това е било сторено с помощта на черна магия. А като излязъл при рова и съзрял толкова красота и великолепие, продумал: „Никога през живота си не съм виждал по-прекрасна, по-благородна, по-скъпа и по-добра стена; признавам и съм ви благодарен, Богу и Вам, мили мой зетко, задето ми я показахте.“

559. Пренасянето трупа на Лудвиг

През 1173 година ландграфът бил налегнат от тежка болест и докато лежал в Нойенбург, повикал непокорните си рицари и им казал: „Зная, че ще умра и че няма да оздравея от тази болест. Та заповядам ви, ако ви е мил животът, щом умра, да ме погребете с всички почести и да ме пренесете на ръце оттук до Райнхартсборн.“ Те били принудени да му се закълнат, че ще постъпят така, понеже се бояли от него повече, отколкото от дявола. Когато умрял, те изпълнили обещаното и го пренесли на раменете си на повече от десет мили.

560. Какво се случило с душата на Лудвиг