Немски сказания (Том втори)

Братята и приятелите на маркграф Фридрих се оплакали пред императора от злодеянието, което ландграфът на Тюрингия и Хесен Лудвиг извършил заради една красива жена. Така те получили разрешението на императора да го заловят, щом го срещнат. Открили го в манастира Магдебург и го отвели в Гибихенщайн при Хале ан дер Зале, където го държали в плен в някаква каменна килия, ала неокован, в продължение на две години. Като разбрал, че няма да се отърве жив, той призовал Бога, като обещал и дал обет, че ще построи църква в чест на свети Улрих в откупения от него наскоро град Зангерхаузен, стига да бъде спасен от това си злощастие. Но тъй като поради тежката мъка не ядял и не пиел нищо, съвсем отпаднал и помолил да изготви завещанието си, преди императорът да дойде и нареди да го убият. И пратил тайно послание на едного от слугите си, комуто наредил да дойде около пладне на следния ден, след като изготви завещанието си, да застане с два коня под къщата край Зале и да го чака. В стаята заедно с него имало шестима почтени мъже, които го пазели. Като дошло уреченото време, той се оплакал, че му е много студено; навлякъл много дрехи и закрачил равномерно насам и натам из стаята. От скука мъжете играели на табла и не обръщали особено внимание на движението му; междувременно той зърнал долу слугата си с двата коня, втурнал се към прозореца и скочил от високия каменен парапет в Зале.

Вятърът го подхванал, така че той не паднал тежко във водата, а слугата доплувал със свободния жребец до него. Ландграфът се метнал на него, свалил част от мокрите дрехи от себе си и препуснал на белия си жребец, който наричал Лебед, към Зангерхаузен. Поради този си скок той получил прозвището Лудвиг Скачача; поблагодарил Богу и построил красива църква, какъвто обет бил дал. Бог дарил с благодат сърцето му и това на съпругата му, така че те се покаяли за греха си.

555. Райнхартсбрун 42

Когато ландграф Лудвиг отишъл в Рим и получил опрощение от папата за своя и на жена си грях, било му възложено да се отправи по света и да построи църква в чест на света Богородица и на свети Йоан, който стоял с нея под кръста в Разпети петък. Та той се върнал у дома си, предал графството на сина си и потърсил подходящо място за строеж. И след като препускал известно време от Шьонберг към Вартбург, до един голям кладенец съзрял да седи някакъв грънчар. От него, както и от още няколко селяни от Фрихероде научил, че всяка нощ виждат да горят два ярки светилника, единият на мястото, където се намира катедралата, другият — там, където е параклисът на свети Йоан. Тогава графът си спомнил обета и осъзнал, че чрез тези светлини Бог му открива, щото именно тук желае да бъде църквата; накарал веднага да разчистят мястото, като изсекат дърветата, и се посъветвал относно строежа с епископа на Халберщат. Когато постройката била завършена, я нарекъл Райнхардсбрун, на името на грънчаря и кладенеца; там са погребани повечето от ландграфовете на Хесен и Тюрингия.

556. Здраво изкованият ландграф

В Рула, в гората на Тюрингия, има прастара ковачница и от древни времена за обозначаването на някой строг и непоколебим мъж се използва поговорката: Той е здраво изкован в Рула.