Немски сказания (Том втори)

Графът поел позлатения сребърен рог от девойката, вдигнал капака и надникнал вътре: разклатил намиращото се в него питие или каквото и да било там и тъй като то не му се понравило, отказал на девойката да вкуси от него. На което тя отговорила: „Мили ми господарю, доверете ми се и пийте! Това няма да Ви навреди, ами напротив, за Ваше добро е“, като допълнила, че ако той, графът, отпие, ще е от полза не само за самия граф Ото и хората му, ами и за целия дом Олденбург, че земите му ще се замогнат и ще благоденстват. Ако пък не й повярва и не поиска да пие, в бъдеще няма да има единство в Олденбургския графски род. Ала графът не обърнал внимание на думите й, ами продължил, и то с право, да се колебае дали да отпие; след което хванал позлатения сребърен рог и го излял зад гърба си, като част от течността пръснала върху белия кон; и там, където попаднали капките и го намокрили, космите му опадали. Като видяла това, девойката поискала обратно рога си; ала графът се спуснал бързо по хълма с рога в ръката си и като се огледал, видял девойката да влиза в земята; графът бил обзет от ужас, смушкал коня си и препуснал стремително към слугите си, разказал им какво му се случило, показал им позлатения сребърен рог и го отнесъл със себе си в Олденбург. И тъй като го бил придобил по такъв чудесен начин, както той, така и следващите господари на дома го съхранявали като скъпоценност.

548. Фридрих от Олденбург

Граф Хуно от Олденбург бил благочестив и праведен мъж. Когато по негово време император Хайнрих IV свикал князете в Гослар, Хуно не отишъл, тъй като имал да върши богоугодни и благочестиви дела. Тогава някакви интриганти го наклеветили и обвинили в бунт срещу властта; а императорът на свой ред наредил да бъде изправен пред Божия съд, като се бие с един чудовищен и свиреп лъв. Придружен от младия си син Фридрих, Хуно се отправил към императорския двор; Фридрих се решил да излезе срещу звяра. Баща и син молели Бога за помощ и дали обет да построят богат манастир за Дева Мария, ако победата е за тях. Фридрих накарал да изработят сламено чучело, въоръжено като човек, подхвърлил го хитро на лъва, изплашил го и победил, без да бъде наранен. Императорът прегърнал героя, дарил го с колан и пръстен и му предоставил много имоти от кралството. Фризите възпели в песни този подвиг.

549. Деветте деца

В Мьоленбек, манастирска църква на Везер, показват дървена скулптура на светица, държаща църква в ръката си. Сказанието е следното: След дълго отсъствие граф Уфо се връщал от далечни земи в родината си, като попътно му се присънило, че Хилдбург, съпругата му, му е родила междувременно девет деца. Ужасен, той ускорил хода си и Хилдбург го срещнала радостно с думите: „Мислех, че си мъртъв, ала не останах сама, ами ти родих девет дъщери, всичките посветени Богу.“ Уфо отвърнал: „Тези деца са и мои, аз ще ги разкрася.“ Това били девет църкви, сред тях и тази в Мьоленбек, които благочестивата жена била построила и поддържала.

550. Амалаберга от Тюрингия

В Тюрингия властвали трима братя, Бадерих, Херменфрид и Бертар. Херменфрид убил най-младия по внушение на съпругата си Амалаберга, една от дъщерите на Теодорих от Франкония. Тя не се задоволила с това, ами го подтиквала да отстрани и най-стария, като подклаждала братоубийствената война по следния коварен начин: когато един ден съпругът й се канел да пирува, масата се оказала само наполовина покрита. Херменфрид попитал, какво значи това. „Който владее само половин кралство, продумала тя, трябва да се задоволи и със само наполовина покрита маса.“

551. Сказание за Ирминфрид, Иринг и Дитрих

Кралят на франките Хуго (Хлодвиг) не оставил законен наследник освен дъщеря си Амелберг, омъжена за Ирминфрид, краля на Тюрингия. Франките обаче избрали за крал незаконородения му син Дитрих; този пък проводил пратеник до Ирминфрид с предложение за мир и приятелство; последният го приел с почести и за известно време го задържал в двора си. Ала кралицата на Тюрингия, която смятала, че има права върху Франкското кралство и Дитрих е неин слуга, повикала при себе си кралския съветник Иринг и го помолила да говори със съпруга й, да не се поддава на предложението на един слуга. Въпросният Иринг бил много силен и храбър, умен и изкусен в съветите си, така че съумял да убеди краля да откаже мира с Дитрих, за който го придумвали останалите съветници. Ето защо Ирминфрид заръчал на пратеника да отговори на господаря си, че той трябва да се стреми да придобие по-скоро свободата си, нежели кралството. На което пратеникът възразил: „Бих предпочел да загубя главата си, отколкото да слушам такива думи от теб; защото — зная добре това — заради тях франки и тюрингци ще пролеят много кръв.“