Немски сказания (Том втори)

Пфалцграфът на Саксония Фридрих живеел в Остерландия край Тюрингия, в прекрасния си замък Вайсенбург на Унщрут. Съпругата му по произход била маркграфиня на Щаде и Залцведел, името й било Аделхайд, млада и красива дама, която обаче не му родила деца. В същото време тя скришом развратничела с Лудвиг, графа на Тюрингия и Хесен и съблазнена от любовта си към него, търсела начин да се отърве от стария си господар и да се свърже с младия граф, сиреч с любовника си. Та двамата се сговорили да убият маркграфа40 по следния начин: в уречен ден Лудвиг трябвало да отиде в принадлежащата на господаря й гора, наречена Райсен, край Мюнхродското поле (според други край Шиплиц) и да ловува там, без да е бил призован и поканен; така тя можела да подтикне и накара господаря си да му забрани лова; и той ще има причина да потърси правата си. Заслепен от дявола и красотата на жената, графът се съгласил. Когато настъпил уреченият за убийството ден, маркграфинята накарала да приготвят банята и да се погрижат добре за господаря й. Междувременно се появил граф Лудвиг, надул ловния си рог, разлаял кучето си и наченал лова си току пред портите на пфалцграфа. Госпожа Аделхайд се втурнала към Фридрих в банята и се провикнала: „Чужди хора ловуват най-нахално в земите ти; не бива да го допускаш, ами трябва да отстояваш строго господството и свободите си.“ Маркграфът се разгневил, изскочил от банята, бързо наметнал мантия над тънката риза, с която се къпел, и яхнал жребеца си, неподготвен и невъоръжен. Само няколко слуги и кучета се втурнали с него в гората; и като съзрял графа, нападнал го със сурови думи. Онзи се обърнал и го пронизал с ловно копие, така че Фридрих рухнал мъртъв от коня си. Лудвиг продължил по пътя си, а слугите отнесли трупа в замъка и горко го оплакали; пфалцграфинята кършела ръце, скубела си косите и се преструвала на убита от скръб, за да не падне подозрение върху нея. Фридрих бил погребан и на мястото на убийството му бил поставен каменен кръст, който стои до ден-днешен; на едната страна има ловно копие, а на другата е издълбан латинския надпис: В лето Господне 1065 тук издъхна пфалцграф Фридрих, пронизан от копието на Лудвиг. Преди да е минала и година, граф Лудвиг отвел госпожа Аделхайд в замъка си Шауенбург и я взел за жена.

553. Как Лудвиг изградил Вартбург

Когато Майнцкият епископ кръстил Лудвиг, наречен Скачача, предоставил му всички принадлежащи на манастира земи, от Хьорзел до Вера. А Лудвиг, когато пораснал, построил Вартбург край Айзенах и се говори, че това станало по следния начин: По някое време той ловувал из планините и преследвал някакъв дивеч до Хьорзел край Нидерайзенах, до самия хълм, където сега се издига Вартбург. Там Лудвиг зачакал свитата и слугите си. Хълмът много му харесал, понеже бил стръмен и здрав; а същевременно горе бил просторен и достатъчно широк, за да се строи на него. Ден и нощ графът мислил как да се сдобие с него, тъй като той не му принадлежал, ами се числял към Мителщайн41, който пък бил собственост на господарите на Франкенщайн. Измислил една хитрост, събрал хора и ги накарал за една нощ да изнесат в кошове пръст от земите му на хълма и да го засипят с нея; след което поел за Шьонбург, сключил мирно споразумение с гражданите и започнал насилствено да строи на въпросния хълм. Господарите на Франкенщайн го обвинили пред императора, че дръзко и насилствено се разпорежда с тяхна собственост. Лудвиг отговорил, че строи върху собствена земя и че има правото да я задържи. Тогава било отсъдено: Ако успее да го докаже и потвърди с дванадесет достойни мъже, може да я ползва. Та той повикал дванадесет рицаря, качил се с тях на хълма, те извадили мечовете си и ги забили в пръстта (която бил накарал да изнесат на него), след което се заклели, че графът строи върху собствена земя и че най-горният пласт от древни времена принадлежи тъкмо на неговото господарство. Така хълмът останал негов и новата крепост нарекъл Вартбург, понеже на това място чакал свитата си.

554. Лудвиг Скачача