Немски сказания (Том втори)

445. Магдебургският елен

В Магдебург, срещу Роланд, върху каменна колона стоял елен със златен нашийник, уловен според преданието от крал Карл. Други твърдят, че той го пуснал на свобода, като му закачил златния нашийник, а на него имало кръст със следния надпис: „Мили ловецо, дари ми живота, а аз ще ти се отплатя с нашийника си.“ Въпросният елен бил уловен отново едва по времето на Фридрих Барбароса.

446. Ломбардският музикант

Когато Карл се наканил да обяви война на Дезидерий, при франките пристигнал ломбардски музикант, който пеел песен с такова съдържание: „Каква ще е наградата за оногова, който поведе Карл към Италия? Особено пък ако там няма да бъде надигнато копие срещу него, щит няма да го отблъсне и никой от хората му няма да бъде наранен?“ Когато това достигнало до ушите на Карл, той повикал мъжа при себе си и му обещал след победата да му даде всичко, което онзи би пожелал. Войската била свикана, а музикантът трябвало да върви начело. Той обаче заобикалял всички улици и пътища и превел краля по билото на една планина, която и до ден-днешен носи названието Франкенвег.15 Щом се спуснали от въпросната планина към Гавенската равнина, те бързо се събрали и нападнали неочаквано лангобардите в гръб; Дезидерий избягал в Павия, а франките завзели цялата страна. Музикантът се изправил пред Карл и поискал обещаното. Кралят рекъл: „Казвай какво искаш!“ Онзи отговорил: „Искам да се изкача на оня там хълм и да надуя рога си; докъдето той бъде чут, нека ми бъде дадена като награда за заслугите ми земята заедно с населяващите я мъже и жени.“ Карл казал: „Да бъде, както поиска.“ Музикантът се поклонил, изкачил се бързо на хълма и надул рога; след което се спуснал надолу, поел през села и поля и питал всеки срещнат: „Чу ли звука на рог?“ И ако онзи отвърнел: „Да, чух“, зашлевявал му плесница с думите: „Ти ми принадлежиш.“ Така Карл му предоставил земите дотам, докъдето бил чут звукът на рога, и музикантът ги владял спокойно, докато бил жив, сетне те преминали към наследниците му, а и до днес жителите на тази страна се наричат Събрани от звука, transcornati.

447. Железният Карл

Във времето, когато крал Карл враждувал с краля на ломбардците Дезидерий, в двора на последния живеел един благороден франк, Огер (Одгер, Аутхар), който бил напуснал страната си, понеже бил изпаднал в немилост пред Карл. Когато вестта се разнесла, Карл се доближил с войската си, а Дезидерий и Огер застанали на една висока кула, от чийто връх можело да бъде огледано цялото кралство. Пълчищата наближили. „Дали Карл е сред тази огромна войска?“, попитал крал Дезидерий. „Все още не“, отговорил Огер. Тогава настъпило цялото опълчение на франкската империя. „Карл сигурно е вече тук“, казал Дезидерий категорично. Огер отвърнал: „Още не, още не.“ Кралят потреперил и възкликнал: „Какво можем да предприемем, ако още воини дойдат с него?“ „Когато дойде, отговорил онзи, ще разбереш; а какво ще стане с нас, не зная.“ Докато казвал това, задала се нова тълпа. Дезидерий проговорил удивено: „Тук вече трябва да е Карл!“ „Все още не“, казал Огер. След това се появили епископи, абати, капелани със своите духовници. Извън себе си от ужас, Дезидерий простенал: „О, да слезем и да се скрием в земята от взора на този жесток враг!“ Тогава Огер си припомнил величествената и несравнима мощ на крал Карл от добрите му години и продумал: „Когато видиш да се изправят посевите в полето, а железните По и Тисино да заливат с тъмни железни талази градските стени, бъди сигурен, че Карл идва.“ Едва бил изрекъл тези слова и откъм запад се показал тъмен облак, който омрачил светлия ден. Тогава видели железния Карл, с железен шлем, железен обков, желязна броня, опасваща широките му гърди, с високо вдигнат в лявата ръка железен жезъл. В дясната си държал стоманено копие, щитът му бил изцяло от желязо, а жребецът му също изглеждал железен и по цвят, и по дух. Всички, които вървели пред него, отстрани или пък го следвали, с една дума цялата войска изглеждала снарядена по точно същия начин. Хвърляйки бърз поглед натам, Огел извикал: „Ето, тук е онзи, за когото питаше толкова пъти“, и рухнал почти без дъх на земята.

448. Карл обсажда Павия