Немски сказания (Том втори)

Свети Волфрам имал насън видение, което го подканяло да проповядва Евангелието пред фризите. С няколко спътници пристигнал във Фризия. Обичай при фризите било на боговете да бъде принасян в жертва онзи, комуто се падне по жребий. Този път жребият паднал върху едно момче на име Окко. Свети Волфрам се застъпил за него пред крал Радбот, а кралят отвърнал: „Твое да е, ако твоят Христос го спаси от смъртта.“ Когато го повлекли към бесилката, Волфрам започнал да се моли; въжето се скъсало, момчето паднало на земята, надигнало се невредимо и било покръстено. Та споменатият Окко разказва за начина, по който Радбот бил измамен от дявола. Дяволът му се явил в ангелски вид, със златна препаска на главата, обшита със скъпоценни камъни, и с одежди от злато. Когато Радбот отправил поглед към него, дяволът казал: „Най-храбри от всички мъже, какво те подмами така, та искаш да отстъпиш от княза на боговете? Не го прави, ами се дръж за онова, което си учил, и ще попаднеш в златни обиталища, които ще ти предоставя като вечна собственост. Върви утре при Волфрам, учителя на християните, и го попитай, какво жилище за вечния ти покой ще ти обещае. Ако не може да ти го опише ясно, то нека избора направят представители на двете страни, а аз ще бъде техен водач по пътя и ще им покажа златния дом и красивото обиталище, което съм ти приготвил.“ Когато се събудил, Радбот разказал всичко на свети Волфрам. Онзи казал, че измамникът Сатана се опитва да го подлъже. Князът отговорил, че ще стане християнин, ако неговият Бог не му покаже онова жилище. Тутакси били пратени един фриз от негова страна и един дякон от страната на Волфрам, и щом се поотдалечили от града, те срещнали спътник, който им рекъл: „Побързайте, ще ви покажа прекрасното обиталище, приготвено за херцог Радбот.“ Те поели по широк път през необитаеми места и видели път, покрит с разнообразни прекрасни късове гладък мрамор. Отдалеч съзрели блестящ като злато дом и достигнали до улица, водеща към него, застлана със злато и драгоценни камъни. Когато влезли в къщата, видели, че тя е невероятно красива и чудно сияйна, а в нея се издига удивително огромен трон. Тогава водачът казал: „Това е приготвеното за херцог Радбот жилище!“ А дяконът промълвил с почуда: „Ако Бог го е направил, то ще пребивава винаги; а ако го е построил дяволът, тутакси ще изчезне.“ След което сторил кръстния знак, водачът се превърнал в дявол, домът — в купчина нечистотии, а дяконът и фризът се озовали насред мочурища, пълни с вода, обрасли с високи тръстики и шаварак. Три дена трябвало да се промъкват мъчително назад, докато стигнат града, където заварили херцога мъртъв и разказали на свети Волфрам какво са видели. Фризът се покръстил и получил името Зугомар.

453. Покръстването на Витекинд

Крал Карл имал следния обичай: на всеки голям празник го следвали много просяци, на всеки от които давал по един сребърен пфениг. Така в Страстната седмица Витекинд от Енгерн надянал просешки дрехи и се отправил към бивака на Карл, като се смесил с просяците с намерение да наблюдава франките. На Великден обаче Карл накарал да отслужат меса в шатрата му; та там се случило Божие чудо: когато свещеникът вдигнал причастието, Витекинд съзрял в него живо дете; то му се сторило прекрасно, каквото никога през живота си не бил виждал, а освен него никое друго око не го било забелязало. След месата на бедняците били раздадени сребърните пфениги; Витекинд бил разпознат под просяшката мантия, заловили го и го отвели при краля. Тогава той казал какво е видял и след като бил осведомен за всички неща, сърцето му трепнало, той приел кръщенето и пратил нареждане до другите князе в своя лагер да прекратят бойните действия и да се покръстят. Карл го назначил за военачалник и заменил черния кон върху щита му с бял.

454. Бягството на Витекинд

През година Витекинд бил победен, както всеки тамошен жител знае и днес, от франките при Енгтер и мнозина останали да лежат мъртви на Витенфелд. Той побягнал към Елербрух; когато достигнали заедно с жените и децата до брода на реката и всички напирали да го прекосят, една стара жена отказала да върви нататък. Тъй като обаче не трябвало да падне в ръцете на врага, саксите я погребали жива под един пясъчен хълм до Белманова нива: при това й подвиквали: „Вмъквай се вътре, вмъквай се вътре, за света ти си мъртва, мирската суетня не е за тебе.“ Според някои на това място броди призрак, други отричат, но никой не скита охотно нощем по бялото поле. Някои знаят древното предание за шумното шествие на войска с проблясващи копия по тези места. Ето защо, когато преди няколко години оттам наистина преминали големи тълпи, цялата област изпаднала в ужас и всички се канели да бягат.

455. Изграждането на Франкфурт