Немски сказания (Том втори)

По време на пътешествието си през Германия Петрарка чул свещениците в Аахен да разказват една история, която представяли като истинска и която се предавала от уста на уста. Преди много години Карл Велики се влюбил в една жена от простолюдието толкова силно, че забравил всичките си дела, изоставил заниманията си и запуснал дори собственото си тяло. Целият му двор бил сконфузен и недоволен от тази страст, която не преминавала; най-сетне обичаната жена се разболяла и починала. Напразно обаче придворните се надявали любовта на императора да угасне; той седял до трупа, целувал го и го прегръщал, и му говорил, като че жената все още била жива. Мъртвата започнала да мирише и да гние, ала въпреки това императорът не се отделял от нея. Тогава Турпин, архиепископът, заподозрял, че тук се крие магия; затова един ден, когато Карл бил напуснал стаята, претърсил тялото на мъртвата жена за нещо скрито; накрая в устата под езика открил един пръстен и го взел. Когато императорът се върнал в стаята, той се сепнал като събуден от дълбок сън и попитал: „Кой е внесъл тук този вонящ труп?“, след което тутакси наредил да го погребат. Така и станало, ала сега пък привързаността на императора се обърнала към архиепископа, когото той следвал, където и да отидел онзи. Когато мъдрият и благочестив мъж забелязал това и разпознал силата на пръстена, той се побоял да не би някога да попадне в неправедни ръце, взел го и го хвърлил в едно езеро край града. Оттогава, казват, императорът така обикнал това място, че не искал вече да напусне града Аахен, построил императорски дворец и катедрала, като прекарал живота си в първия и пожелал след смъртта си да бъде погребан във втората. Освен това наредил всички негови наследници да бъдат помазвани и посвещавани най-напред в този град.

459. Императорът и змията

Когато Карл живеел в Цюрих в къща, наречена „Дупката“, наредил да поставят колона със звънец върху нея и въже, та всеки, който поиска правосъдие, да може да го дръпне, когато императорът седне да обядва. Един ден станало така, че звънецът проехтял, ала когато отишли при въжето, слугите не намерили никого. След малко обаче се дочул нов звън. Императорът заповядал пак да излязат и да видят какво се случва. Тогава те видели една огромна змия да се доближава до въжето и да разлюлява звънеца. Слисани, слугите съобщили на императора какво са видели, а той тутакси се изправил и се наканил да отдаде правото на животното по същия начин, както би го сторил и на човек. След като почтително се поклонил пред княза, змеят го завел на брега на някакво езеро, където над гнездото и яйцата му се била разположила изключително голяма жаба. Карл проучил въпроса и разрешил спора между двете животни така, че наредил жабата да бъде изгорена и признал правото на змията. Присъдата била изречена и изпълнена. Няколко дена след това змията пак дошла в двореца, поклонила се пропълзяла на масата и вдигнала похлупака на една намираща се върху нея чаша. В чашата положила изваден от устата й скъпоценен камък, поклонила се отново и си отишла. На мястото, където се намирало гнездото на змията, Карл наредил да издигнат църква, която нарекли Васеркилх; а камъка подарил като знак за силна любов на съпругата си. Въпросният камък имал тази скрита сила, че привличал постоянно императора към съпругата му, а когато отсъствал, изпитвал тъга и копнеж по нея. Затова в смъртния си час тя го скрила под езика си, знаейки много добре, че ако попадне в други ръце, императорът скоро ще я забрави. Та тя била погребана заедно с камъка; Карл никак не можел да се отдели от трупа й, наредил да го изровят и в продължение на осемнадесет години го разкарвал със себе си, където и да отидел. Междувременно някакъв придворен, който бил дочул нещо за скритото достойнство на камъка, претърсил трупа, намерил най-сетне камъка под езика, взел го и го скрил при себе си. Скоро любовта на императора се пренесла от мъртвата му съпруга към придворния, комуто по никакъв начин не позволявал да се отделя от него. По време на едно пътуване до Кьолн придворният ядно захвърлил пръстена в един горещ извор и оттогава никой не го е намирал. На привързаността на императора към рицаря бил сложен край, само дето той се почувствал странно увлечен от мястото, където лежал скрит камъкът, и на това място бил основан Аахен, в който императорът обичал да отсяда.

460. Крал Карл

Империята била без владетел, тогава римляните взели короната, положили я на олтара на „Свети Петър“ и се заклели пред целия народ никога повече да не избират крале от техния род, ами от чужди народи.

По онова време било обичайно римляните да възпитават усърдно и по похвален начин младежи от други кралства в собствения си двор. Когато те достигали възрастта да въртят меч, римляните ги отпращали радостно обратно в земите им, поради което и всички кралства им служели с боязън.