Немски сказания (Том втори)

Пратениците бързо кръстосали неговите земи и събрали жени и девойки, общо петдесет и три хиляди шестдесет и шест на брой. В една местност, наречена Карлова долина, те се приготвили мъжествено за сражение. Съгледвачите на езичниците се зачудили откъде се взело това множество. „Господарю, казали на своя крал, старите избихме, но нови дойдоха да отмъстят; те са с яки гърди, дългокоси, с красива походка; това е дързък народ, срещу който оръжията ни са безполезни; и каквото и да се случи тук, вие няма да издържите, толкова страховити са жестовете им.“

Тогава езичникът се уплашил, а мъдреците му го посъветвали да предаде заложници на императора и да се покръсти заедно с целия си народ. Така Бог дал победата на християните, без да се води битка, а момичетата познали, че небето е с тях.

Карл и хората му се върнали у дома. Уморените героини стигнали до една зелена ливада, забили копията си в земята и се прострели ничком, за да възхвалят Бога. Там пренощували, а на сутринта дръжките на копията им се били раззеленили и разцъфтели. Затова местността и до днес се нарича Шефтенвалд.20 Кралят наредил да построят там пищна църква във възхвала на Христа и Дева Мария.

Карл бил сторил грях, който не пожелал да изповяда на никой човек на земята, и се канел да умре с него. С годините бремето обаче прекалено му дотежало и тъй като бил слушал за Егидий, светия мъж, изповядал му всички грехове, които бил сторил през живота си. „Освен това, рекъл той, имам още един грях у себе си, който не искам да ти открия, но от който много се боя.“ Егидий го посъветвал да остане до сутринта; двамата прекарали заедно нощта и никой от тях не мигнал. Рано на следната сутрин кралят помолил светия мъж да го пусне да си ходи. Тогава Егидий се помолил Богу от все сърце и му открил скритата болка на краля; когато завършил месата и произнесъл благослова, видял пратено от небето послание, написано не от човешка ръка. Посочил го на краля и Карл прочел: „Който искрено съжалява за провинението си и се доверява Богу, никога повече няма да съгреши.“

Ако трябва да разкажем за всички чудеса с Карл, това ще отнеме много време. Карл бил храбър, красив, милостив, благ, смирен, уравновесен, богобоязлив и заслужаващ всякаква похвала. Погребан е в Аахен.

461. Спящият наемник

Когато архиепископът на Реймс Хайнрих, братът на крал Лудвиг, през едно лято пътувал през страната и по пладне поради жегата решил да подремне, някои от неговите наемни войници също полегнали и заспали. Другите, които останали на пост, видели от отворената уста на едного от спящите да изпълзява малка бяла животинка, наподобяваща невестулка, и да се затичва към близкото поточе. На брега на поточето обаче започнала да тича насам-натам и не можела да премине оттатък. Тогава един от присъстващите се притекъл и положил голия си меч като мост; животинчето прибягало по него и изчезнало. Не след дълго се върнало и започнало загрижено да търси предишния мост, който войникът междувременно бил махнал. Та той отново го поставил над поточето, животинчето преминало през него, приближило се до все още отворената уста на спящия наемник и се завърнало в предишното си убежище. В същия миг онзи се събудил. Неговите бойни другари го попитали какво му се е случило насън. Той отговорил: „Сънувах, че съм крайно уморен и изтощен от дългия път, който съм изминал, а по пътя си трябваше на два пети да прекосявам железен мост.“ Оттук наемниците разбрали, че онова, което били видели с очите си, наистина му се е явило насън.

462. Император Лудвиг изгражда Хилдесхайм

Император Лудвиг винаги носел на шията си иконка на Мария; веднъж той яздел през някаква гора, слязъл, за да покрие нозете си, и оставил иконката на един камък (или пън). Когато понечил да я вземе, не можел да я помръдне от мястото. Тогава кралят паднал на колене и помолил Бог да му открие дали се е провинил с някакво злодеяние, та иконката не се отлепва от камъка. Тогава дочул силен глас, който извикал: „Докато вали сняг, трябва да издигнеш светилище в чест на Мария!“ И в същия миг от небето завалял сняг на това място и Лудвиг рекъл: „Заваля силен сняг21 и ще го наречем Силния сняг22.“ Докато падал снегът, той построил църква в чест на света Богородица и определил Гюнтер за първи епископ в нея. Така светилището и градът получили името си от снега, който падал „много силно“; първоначално то било Хилдешнее, а по-късно Хилдесхайм.

463. Розовият храст в Хилдесхайм