Немски сказания (Том втори)

Когато Лудвиг Благочестиви излязъл на зимен лов в околностите на Хилдесхайм, изгубил осветения си кръст, който му бил много скъп. Та той пратил слугите си да го търсят и наредил там, където го намерят, да построят параклис. Слугите тръгнали по следите от вчерашния лов по снега и не след дълго отдалеч забелязали насред гората зелена ливада и на нея разцъфнал див розов храст. Когато се доближили, загубеният кръст висял на храста; те го взели и съобщили на императора къде са го намерили. Лудвиг веднага наредил да построят параклис на това място, като олтара разположат там, където се намирал розовият храст. Речено-сторено, оттогава този храст расте и цъфти, а за него се грижи специално назначен за това човек. С клоните и ластарите си той е обгърнал сводовете на катедралата чак до покрива.

464. Реброто на Крал Лудвиг хлопа

За твърдостта и силата на германския крал Лудвиг се разказва следното: По време на един поход някаква беседка или шатра рухнала под него, той паднал и счупил ребро. Само че той скрил от всекиго претърпяното, продължил похода и се говори, че придружаващите чували реброто му да хлопа по време на пътя. Когато всичко свършило, той се отправил към Аахен и останал в леглото два месеца, като едва тогава позволил да го превържат.

465. Кралицата във восъчната риза

Германският император Лудвиг имал трима синове: Карл, Лудвиг и Карлман. Единият от тях, крал Карл, си взел красива и добродетелна съпруга, чийто непорочен живот скоро й спечелил завистници в двора. Когато рано една сутрин Карл тръгнал за месата, след него притичал Зигерат, слугата му, и рекъл: „Господарю, това, което господарката върши, засяга честта Ви, а повече няма да пророня и дума.“ Кралят го погледнал и казал нажалено: „Казвай ми бързо истината за всичко, което си видял и което потъпква честта на кралството.“ Хитрият старец продумал: „Жалко, никога повече няма да се зарадвам, след като видях господарката да се люби с други мъже; ако лъжа, накарайте да ме обесят на някое дърво.“

Кралят се върнал бързо в спалнята и мълчаливо легнал до кралицата. Тогава жената попитала: „Защо се върнахте противно на обичая си?“ Той я ударил с юмрук и казал: „Горко ми, задето те видяха очите ми и заради теб загубих честта си; това ще ти струва живота.“ Кралицата се уплашила и проплакала: „Мерете си думите и пазете честта си! Виждам, че съм наклеветена; ако обаче имам вина, то нека загубя живота си.“ Карл овладял гнева си и отговорил: „Ти поддържаш нечестиви любовни връзки, как смяташ, че можеш да продължиш да бъдеш кралица?“ Тя рекла: „Искам да се подложа на Божи съд, за да докажа, че не съм вършила нищо такова, и се доверявам на Божията закрила.“

Жената пратила да повикат четирима епископи, които да изслушат изповедта й и да стоят неотклонно до нея; постила и се молила до съдния ден. Събрали се епископи, военачалници и голяма тълпа народ, а кралицата се приготвила за тежкото изпитание. Когато благородниците поискали да се застъпят, тя казала: „Бог не желае да чуете такива слова от мен и да продължа да нося короната!“. Всички князе надали жалостив вопъл.

С вдигнати към небето очи и след като била благословена, жената надянала една специално подготвена за тази цел риза. Под звуците на църковни песни и молитви ризата била запалена откъм четирите й краища, при ръцете и нозете. Тя изгоряла за миг, а восъкът се стекъл върху каменния паваж; княгинята стояла невредима. Всички извикали: „Хвала на Бога!“ Кралят заповядал да обесят лъжците на една бесилка. Ала кралицата си тръгнала радостно, отказала се от кралството и през останалия си живот служила Богу.

466. Кралица Аделхайд

Когато кралица Аделхайд, съпругата на Лотар, била здраво обсадена от крал Беренгарий в крепостта Каноса и търсела начин да се измъкне, Ардуин попитал: „Колко крини пшеница са ви останали в крепостта?“ „Не повече, отговорил Ато, от пет крини ръж и три секстария пшеница.“ „Тогава чуйте съвета ми, вземете диво прасе, нахранете го с пшеницата и го пуснете извън градските порти.“ Така и сторили. Когато войниците хванали и умъртвили прасето, в корема му намерили изобилната храна. От това заключили, че напразно се опитват да уморят укреплението от глад, и вдигнали обсадата.

467. Крал Карл вижда предците си в преизподнята и в рая