Немски сказания (Том втори)

Други разказват историята малко по-различно: Адалберт предложил още от самото начало на Хато да похапнат, ала епископът отклонил поканата, а сетне попътно казал: „Наистина, човек понякога пожелава онова, което току-що е отказал; сега се уморих и огладнях.“ Тогава владетелят на Бабенберг паднал на колене и го поканил да се върне и да хапне нещо. Така архиепископът сметнал себе си освободен от дадената клетва, щом вече го е върнал в крепостта. Осъждането на Адалберт станало в Трибур.

469. Херцог Хайнрих и златната огърлица

Хайнрих, синът на Ото, наследил баща си, а също повечето блага, които Ото получавал от империята; само че не всички, тъй като крал Конрад се боял Хайнрих да не стане прекалено могъщ. Това наскърбявало Хайнрих и враждата между двамата покълнала подобно на плевел измежду пшеницата. Саксите мърморели; ала кралят привидно се държал дружелюбно с Хайнрих, като търсел как да го удари коварно в гръб. Към предателство го подтиквал обаче епископ Хато от Майнц, който бил погубил с измама и граф Адалберт, братовчеда на Хайнрих. Въпросният Хато отишъл при един златар и поръчал златна огърлица, с която трябвало да бъде удушен Хайнрих. Един ден в работилницата се появил кралски човек, който да нагледа работата, и като погледал, той въздъхнал. Златарят попитал: „Защо въздишате така?“ „Ах, отговорил онзи, защото скоро огърлицата ще почервенее от кръвта на най-достойния мъж, херцог Хайнрих.“ Златарят премълчал, все едно че ставало дума за дреболия. Веднага след като завършил изкусно творението си, той се отдалечил скришом и тръгнал да срещне херцог Хайнрих, който вече бил на път. Срещнал го при местността Касала и го попитал накъде се е запътил. Хайнрих отвърнал: „Към един пир с високи почести, на който съм поканен.“ Тогава златарят му разкрил целия замисъл; Хайнрих повикал пратеника, който го бил поканил, наредил му да се върне сам, да поблагодари на господаря си и да му предаде отказа на херцога. На Хато пък трябвало да предаде следното съобщение: „Върви и кажи на Хато, че вратът на Хайнрих не е по-здрав от този на Адалберт и че той предпочита да остане у дома си, нежели да го обременява с многобройната си свита.“ След което Хайнрих завзел владенията на епископа в Саксония и Тюрингия и се възправил срещу приятелите на краля. Скоро след това Хато умрял от отчаяние, а според някои три дена по-късно бил ударен от мълния. Щастието изоставило краля и се обърнало изцяло към херцог Хайнрих, наречен по-късно Хайнрих Птицелов.

470. Император Хайнрих Птицелов

Когато князете потърсили Хайнрих, за да го обявят за немски император, заварили го да лови птици с милите си дечица с помощта на въжена примка и дървена клопка. Затова той бил наречен шеговито Хайнрих Птицелов (auceps).

471. Храбрият мъник

Крал Хайнрих Птицелов имал верен юнак на име Куно, от кралско потекло, малък на ръст, ала неимоверно храбър. Заради ниския му ръст го наричали Мъника. Гизилберт от Лотарингия и Еберхард от Франкония се надигнали срещу краля и тъкмо се канели да прехвърлят войската си при Брайзах; но докато играели шах на брега на Рейн, Мъника ги нападнал само с двадесет и четири мъже. Гизилберт скочил в лодката, но Куно забил копието си в нея с такава сила, че потопил херцога заедно с всичките му спътници. Еберхард пък пронизал на брега с меча си. Друг път Мъника стоял сам до краля, когато един лъв се измъкнал от клетката. Кралят понечил да измъкне меча, който Куно носел според тогавашния обичай; но онзи се нахвърлил пръв върху лъва и го убил. Вестта за това му деяние се разнесла на шир и длъж. Куно изпитвал естествена погнуса от жени и ябълки, така че натъкнел ли се на някоя от двете, тутакси напускал това място. За него има много сказания и песни. Веднъж надвил някакъв езичник (славянин) с исполински ръст, който го предизвикал да излезе извън кралския стан.

472. Ото с брадата