Немски сказания (Том втори)

Хайнрих се въоръжил и скоро стигнал града във Велшландия23, обсаден от германците; ала се криел от погледа на императора и го отбягвал. Шатрата си разпънал малко по-встрани от войската. Един ден лежал и се къпел в една каца, като оттам обглеждал околността. Тогава видял да се приближава тълпа граждани от обсадения град и насреща им да язди императорът за преговори между двете страни. Неверните граждани били измислили тази хитрина; защото докато императорът яздел към тях без оръжие и без да подозира измама, те криели на заден план въоръжени мъже, които нападнали дръзко господаря, за да го заловят и убият. Когато господин Хайнрих видял това коварство и опита за убийство, зарязал къпането, изскочил от кацата, грабнал в една ръка щита, а в другата меча си и се втурнал чисто гол към тълпата. Храбро нападнал враговете, убил и ранил мнозина от тях и ги обърнал в бягство. След което разрязал въжетата на императора и бързо хукнал назад, влязъл в кацата и продължил да се къпе. Когато Ото се върнал при войската си, поискал да разбере кой е бил непознатият му спасител; той седял гневен на трона в шатрата си и говорел: „Бях предаден и щях да загина, ако не ми бяха помогнали две рицарски ръце; който разпознае голия мъж, нека го доведе, та да получи наградата и благоволението ми; нито тук, нито където и да било има по-храбър герой.“

Някои знаели, че това е Хайнрих от Кемптен; но се бояли да изрекат името на оногова, когото императорът бил се заклел да погуби. „С този рицар, рекли те, нещата стоят така, че той се намира в тежка немилост; ако си върне благоволението ти, ще ти го доведем.“ Когато императорът казал, че би му простил, дори ако е убил собствения му баща, те изрекли името на Хайнрих от Кемптен. Ото заповядал да го доведат тутакси; той искал обаче да го изплаши и посрещне недружелюбно.

Когато Хайнрих от Кемптен бил доведен, императорът се престорил на разгневен и извикал: „Как се осмелявате да се явите пред погледа ми? Нали знаете много добре защо съм Ваш враг и помните как дърпахте и скубахте брадата ми, та и до днес още не е пораснала. Що за надменно високомерие Ви е довело тук?“ „Милост, господарю, рекъл храбрият мечоносец, бях принуден да дойда и моят княз, който стои тук, ми нареди да го сторя, за да имам благоволението му. Бог ми е свидетел колко неохотно предприех това пътуване; бях длъжен обаче да спазя клетвата си за вярност; комуто това не се нрави, нека има правото на последна дума.“ Тогава Ото се разсмял: „Бъдете ми хилядократно добре дошъл, прочути юначе! Вие спасихте живота ми, който без Вашата помощ щях да изгубя, благородни човеко.“ Той скочил и го целунал по очите и бузите. Това сложило край на враждата помежду им и те се помирили; благородният император му предоставил големи богатства и го отрупал с почести, които се помнят и до ден-днешен.

473. Обущарят от Лауинген

Върху дворната кула в град Лауинген е изрисувано следното сказание: Във времената, когато езичниците или хуните били проникнали чак до Швабия, императорът се отправил насреща им с войската си и се разположил на лагер недалеч от Дунав между Лауинген и замъка Файминген. След многобройни неуспешни нападения от двете страни християните и езичниците се договорили най-сетне да разрешат спора чрез двубой. За свой боец императорът избрал маршала на Калатин (Папенхайм), който с радост приел назначението и започнал да размишлява как именно да грабне победата. В същото време към него се доближил непознат мъж и му рекъл: „Какво си се замислил? Аз ти казвам, че не бива да се сражаваш за императора, ами за това е избран един обущар от Хенфвил (сетнешният Лауинген).“ Маршалът отвърнал: „Кой си ти? Как така да отхвърля честта да се сражавам?“ „Аз съм Георги, Христовият герой, казал непознатият, като знак за истинността на думите ми вземи палеца.“ С тези думи той свалил палеца от ръката си и го подал на маршала, който, без да се бави, отишъл при императора и му разказал цялата случка. Било решено обущарят да се изправи срещу езичника. Обущарят приел поръчението и успял да надвие врага. Тогава императорът му предоставил правото да помоли за три благоволения. Обущарят измолил на първо място една ливада в близост до Лауинген, която трябвало да бъде предоставена като мера на въпросния град. Второ, градът да има правото да поставя червен печат (което не било позволено да прави никое селище в околността). Трето, господарите на Калатин да имат правото да украсяват шлема си с изображение на мавританка. Всичко било прието, а жителите на Папенхайм грижливо съхранили позлатен палеца на свети Георги, половината в Кайзхайм, половината в Папенхайм.

474. Колелото върху герба на Майнц