Когато император Ото надвил враговете си и завзел град Страсбург, той разставил войските си пред укрепения замък на графовете Еберщайн, които сътрудничели на неприятелите му. Замъкът се издигал на висока скала сред гората (недалеч от Баден в Швабия) и в продължение на две и половина години императорската войска не съумявала да го завладее както поради естествената му непристъпност, така и поради храбрата защита от страна на графовете. Най-сетне един умен мъж подсказал на императора следната хитрост: да обяви празник в Шпайер, като гарантира сигурността на всеки участник в турнира; графовете от Еберщайн няма да се поколебаят да дойдат, за да докажат храбростта си; а междувременно императорът ще завземе крепостта им с помощта на сръчни и храбри люде. Празненството в Шпайер било огласено; на него присъствали кралят, мнозина князе и господа, сред които и тримата от Еберщайн; няколко копия били строшени. Вечерта започнали танците, които трябвало да бъдат водени от най-младия граф Еберщайн, красив и приятен мъж с къдрави коси. Когато танцът свършил, към тримата графове се доближила скришом прекрасна девойка, която им прошепнала: „Пазете се, понеже императорът се кани да нападне замъка ви, докато сте тук, така че още тази нощ побързайте да се върнете там!“ Тримата братя се посъветвали помежду си и решили да се вслушат в предупреждението. След което се върнали при танцуващите, предизвикали благородниците и рицарите на схватка за другата сутрин и положили в ръцете на жените сто златни гулдена като залог. Към полунощ се измъкнали от танците и благополучно се прибрали в крепостта. На другия ден императорът и рицарите напразно чакали те да се появят на турнира; накрая разбрали, че владетелите на Еберщайн са били предупредени. Ото заповядал незабавно да бъде атакувана крепостта; само че графовете се били върнали и смело отблъснали нападението. След като нищо не било постигнато със сила, императорът пратил трима рицари да преговарят с графовете в замъка им. Те били допуснати вътре и отведени в избата и хранилището; изнесли бяло и червено вино, зърното и брашното било в огромни количества. Пратениците гледали удивено тези припаси. Само че бъчвите имали двойно дъно или били пълни с вода; а под пшеницата били натрупани плява, смет и стари парцали. Пратениците съобщили на императора, че няма смисъл да се обсажда крепостта; понеже виното и зърното ще стигне на обсадените поне за още две години и половина. Ото бил посъветван да ожени дъщеря си за най-младия граф от Еберщайн и по този начин да спечели храбреците на своя страна. Сватбата била отпразнувана в Саксония и според сказанието тъкмо невестата била онази, която през въпросната вечер предупредила графовете. По-късно Ото пратил зет си да преговаря с папата; папата му подарил роза в бяла кошница, тъй като било точно неделята на карнавала. Еберхард я отнесъл със себе си в Брауншвайг, а императорът наредил в бъдеще гербът на Еберщайн да е роза на бяло поле.
477. Ото не позволява да бъде бит
Ото III бил още малък, когато бил коронован в Аахен, и бил под попечителството на чичо си, епископ Бруно. Един ден се случило детето да бъде безмилостно нашляпано в банята; тогава то накарало да отнесат едно мъртво дете в леглото му и се скрило. Когато застанал пред леглото, Бруно много се изплашил и помислил, че кралят е мъртъв; скоро след това обаче го намерили. Тогава епископът попитал Ото защо е постъпил така. Детето рекло: „Ти нареди да ме нашляпат здраво в банята със здрава пръчка и плачът ми не помогна; тогава ти се ядосах и реших да те уплаша.“ След което Бруно го уверил, че оттук насетне нищо лошо няма да му се случи, свикал князете на събрание в Майнц и им предал детето заедно с империята. Князете обаче предали детето на Вилегис, епископа на Майнц.
478. Крал Ото в Ломбардия
Крал Ото се отправил с голяма войска към Ломбардия, превзел Милано и започнал да сече там монети, наричани „отелини“. Когато кралят си тръгнал, те се отказали от въпросната монета, та той трябвало да се върне и да ги принуди отново да я въведат. Тогава някаква жена се приближила до него и се оплакала от някакъв мъж, че я е насилил. Кралят казал: „Когато дойда отново, ще отсъдя.“ „Господарю, рекла жената, ще забравиш.“ Кралят посочил с ръка една църква и казал: „Тази църква нека ми е свидетел.“ След което се върнал в немските земи и усмирил Лудолф, сина си, който се бил разбунтувал срещу него. И когато след време пак се върнал в Ломбардия, пътят му го отвел до Църквата, която бил посочил на жената в уверение на това, че ще се произнесе с присъда относно злощастието й. Кралят накарал да я доведат при него и тя да обвини насилника. „Господарю, казала тя, сега той ми е съпруг и имам от него любими деца.“ Той казал: „Кълна се в брадата си! Той ще види секирата!“24
, и заповядал злосторникът да бъде наказан телесно според закона. Така той отсъдил в полза на жената, но против волята й.479. Невинният рицар