Немски сказания (Том втори)

По същото време херцог Хайнрих от Швабия ловувал в гората и открил изоставеното дете. Видял, че е току-що родено, и скришом го отнесъл на жена си, която била безплодна, като я помолил да приеме детето, да легне в постелята като родилка и да се отнася към него като към родено от нея; понеже то им е пратено от Бога. Херцогинята сторила всичко с охота, детето било кръстено и наречено Хайнрих; и никой не го възприемал по друг начин, освен като херцог на Швабия. И когато детето порасло, било пратено в двора на крал Конрад. Поради мъдростта и изискаността му кралят го предпочитал пред останалите пажове в двора. Случило се обаче така, че до ушите на императора стигнал следният слух: младият господин не е истински херцог на Швабия, ами откраднато дете. Като научил това, императорът изчислил възрастта му и се изплашил, че това е детето, за което говорел гласът при горската воденица. И поискал отново да предотврати женитбата на дъщеря си с този мъж. Написал писмо до императрицата, в което й наредил, ако й е скъп животът, да накара да умъртвят приносителя на писмото. Запечатаното писмо предал на младия господин със заръката да го предаде лично в ръцете на императрицата и в ничии други. Младият Хайнрих не заподозрял нищо лошо в това, тръгнал да изпълни поръчението и по пътя отседнал в дома на един образован гостилничар, на когото поверил на съхранение чантата си, в която се намирало писмото заедно с други неща. От любопитство гостилничарят отворил писмото и като прочел, че императрицата трябва да убие приносителя, написал, че тя следва незабавно да даде дъщеря си на младия господин, който е донесъл писмото; а писмото затворил и го подпечатал така, че нищо нередно да не си личи. Когато младият господин предал писмото на императрицата, тя му дала и предоставила дъщеря си. Скоро вестта за това стигнала до императора. Тогава той узнал заедно с херцога на Швабия и множество рицари и оръженосци, че младежът е роден от жената на Леополд във воденицата и че той е този, за когото пророкувал гласът, и рекъл: „Сега проумявам, че никой не може да отмени Божия ред“, и отстъпил на зет си империята. Въпросният крал Хайнрих построил по-късно със собствени средства Хиршау, първия манастир, на мястото на воденицата, в която бил роден.

487. Дяволската кула във водовъртежа на Дунав

В Австрия има град на име Грайн, а край града в Дунав има опасно място, наречено Водовъртежът при Щокерау, където се чува силно бучене, водата пада отвисоко върху скалите, образува обилна пяна, и оттам е много опасно да се минава; попадне ли корабчето във водовъртежа, то започва да се върти в кръг, водата го залива и всички на него се измокрят до кости. Достатъчно е корабчето само да се допре до скалите и се разбива на малки късчета. Та всеки трябва да се труди здравата, силно да натиска греблата, докато корабът се измъкне оттам. Наоколо живеят много лодкари, които познават добре водовъртежа; екипажите ги наемат, за да минат сравнително по-леко и безопасно през водовъртежа.

Император Хайнрих, третият с това име, пътувал през водовъртежа; на един друг кораб се намирал епископ Бруно от Вюрцбург, братовчед на императора; когато той понечил да прекоси водовъртежа, видял на една стърчаща над водата скала да седи черен като мавър човек, с отблъскващ и ужасяващ вид. Той се провикнал към епископ Бруно: „Чуй, чуй, епископе! Аз съм твоят зъл дух и твой притежател; продължавай накъдето си тръгнал, но скоро ще бъдеш мой; засега няма да ти сторя нищо, ала скоро ще ме видиш отново.“ Всички, които чули това, се стреснали и уплашили. Епископът се прекръстил, изрекъл молитва и духът изчезнал от погледа им. Този камък показват до днес; върху него е построена малка куличка само от камък, а не от дърво, тя няма покрив и е наречена Дяволската кула. Недалеч от това място, на около две мили разстояние, императорът слязъл с хората си на сушата и се канел да прекара нощта в една местност на име Пьозенбайс. Там бил посрещнат подобаващо от госпожа Рихилта, съпругата на граф Аделбар от Еберсберг (който вече бил умрял); нагостила го тя и същевременно го помолила да предостави на братовия й син Велф III местността Пьозенбайс и други дворове наоколо, които съпругът й притежавал и управлявал от името на императора. Императорът влязъл в стаята и докато бил вътре заедно с епископ Бруно, граф Алеман от Еберсберг и госпожа Рихилта, на която подал десница и чиято молба удовлетворил, ненадейно подът пропаднал; императорът се строполил невредим на пода на банята, също граф Алеман и госпожа Рихилта; епископът обаче паднал върху ръба на ваната, наранил реброто и сърцето си и няколко дена по-късно починал.

488. Кученцето Кведл