Немски сказания (Том втори)

Алберт Велики, един твърде прочут и учен монах, поканил на гости заедно с целия му двор в градината до доминиканския манастир император Вилхелм Холандски, когато този пристигнал през 1248 година в Кьолн за Деня на тримата влъхви, а императорът приел охотно поканата. Само че в споменатия ден студът не само бил нетърпимо силен, ами паднал и дълбок сняг; поради което императорските съветници и слуги започнали да укоряват монаха за неподобаващата покана и уговаряли императора да не се съгласява да се храни извън манастира в такова сурово зимно време; ала не съумели да го накарат да оттегли съгласието си, ами в уречения час той пристигнал заедно с хората си. Монахът Алберт бил накарал да наредят — за огромна изненада на всички от тази странна и нелепа подредба — няколко маси в манастирската градина, където дърветата, листата и тревата били покрити със сняг, а край тях да застанат в очакване голям брой твърде красиви и представителни прислужници. Когато императорът седнал заедно с князете и другите господа на масата и били поднесени и наредени ястията, денят неочаквано се разведрил и просветлил, снегът се стопил пред очите на всички и в един миг пред тях засиял приятен и мил летен ден. Листата и тревите се открили, от земята поникнали всевъзможни прекрасни цветя, дърветата разцъфтели и веднага след цъфтежа се отрупали със сочни плодове; появили се всякакви птици и изпълнили околността със звучните си песни; и станало толкова топло, че почти всички били принудени да свалят зимните си одежди. Никой обаче не бил видял къде се приготвят ястията; а и никой не разпознавал изисканите и услужливи сервитьори и никой не знаел кои са те и откъде са, така че всеки силно се удивлявал на тази наредба и подготовка. Когато обаче обядът приключил, първоначално изчезнали чудноватите и изящни слуги на монаха, скоро след това се изгубили милите птици заедно с шумата по дърветата и тревата на земята, всичко отново било покрито със сняг и се върнал студът на предишната зима: така че всички трябвало да надянат пак свалените дрехи и всеки почувствал такъв суров студ, че побързал да влезе при огъня в отоплената стая.

Заради това си невероятно преживяване император Вилхелм дарил богато с всевъзможни блага Алберт Велики и неговото братство, Ордена на проповедниците, а самия монах почитал и високо ценял заради неговата изкусност.

496. Император Максимилиан и Мария Бургундска

Високопочитаелшят император Максимилиан I имал за съпруга Мария Бургундска, която обичал от все сърце и чиято смърт силно го наскърбила. Абатът на Шпанхайм, Йоханес Тритхем, знаел това и предложил на императора, ако му е угодно, да представи отново пред погледа му покойницата, та той да се порадва на лика й. Императорът бил придуман и приел опасното начинание. Двамата се отправили към някакво необичайно помещение и взели още едного със себе си, та да бъдат трима. Магьосникът ги предупредил никой от тях да не продумва в никакъв случай и дума в присъствието на призрака. Мария влязла, преминала внимателно пред тях и дотолкова приличала на живата, истинската Мария, че не се забелязвало никакво различие и никаква, дори най-незначителната ущърбност. Забелязвайки и удивлявайки се на това сходство, императорът се досетил, че тя имала отзад на врата си малко черно петънце, и когато тя преминала за втори път, се вгледал и го открил. Тогава бил обзет от ужас и дал мълчаливо знак на абата да отпрати призрака, а сетне, разтреперан и гневен, му рекъл: „Монахо, никога повече не си прави с мен тези шеги“, и признал колко трудно и едва се е въздържал да не я заговори.

497. Сказание за Аделгер от Бавария

По времето на император Север в Бавария живеел херцог на име Аделгер, който бил много почитан и не искал да се смири пред римляните. Когато до ушите на краля достигнало, че никой в цялата империя освен херцог Аделгер не му отказвал полагащото се нему почитание, проводил пратеници в Бавария и го повикал в Рим. Аделгер имал доверен човек, с когото се съветвал по всякакви въпроси, та го повикал в покоите си и казал: „Криво ми е, понеже римляните пратиха да ме повикат, пък не ми е по сърце да отида; те са лоша пасмина и ще ми сторят зло; с удоволствие бих искал да отклоня това пътуване, та дай ми съвет ти, който имаш умни хрумвания.“ Старият съветник отвърнал: „Охотно ще те посъветвам как да запазиш честта си; послушай ме, събери людете си, накарай ги да надянат най-хубавите одежди, които се намерят в страната, тръгни с тях към Рим без страх и му отдай правото. Понеже не си достатъчно силен, че да се сражаваш срещу Римската империя; ако обаче кралят поиска нещо, което надхвърля правата му, зло ще го стигне.“