Рано на следната сутрин, когато целият двор се събрал, старецът се изправил пред краля и го помолил да му разкаже един пример. Кралят отвърнал, че с удоволствие ще го чуе, и старият съветник наченал разказа си: „Преди години, както ми е разправял баща ми, тук живеел човек, който с голямо усърдие обработвал градината си и събирал от нея много добри треви и корени.“ Някакъв пастир разбрал това, промъкнал се една нощ в градината и изпокъсал и изпотъпкал насажденията на човека, така че всичко било унищожено. Така постъпвал в продължение на няколко дена, додето най-сетне градинарят го уловил и поискал да си отмъсти за нанесените щети. Само че пастирът му се изплъзнал и мъжът успял само да му отсече едното ухо. Пастирът обаче не се отказвал от градината, така че мъжът го хванал отново и този път му отрязал члена до половината. „Нека това ти е за урок! — казал той. — Щом те боли, няма вече да дойдеш.“ Скоро обаче раните на пастира зарасли, той поел отново старите си набези и продължил да унищожава тревите и корените на човека, додето онзи не оградил хитро градината с мрежи. Когато пастирът се опитал да се измъкне, бил заловен; градинарят го пробол с копието си и казал: „Сега сладкото ще ти закиселее и скъпо ще ми платиш за посевите.“ След което хванал пастира и го посякъл, както и било редно. Една хитра лисица се спотаявала тихо в някаква близка бразда; когато човекът си тръгнал, лисицата се промъкнала и грабнала сърцето на пастира. Доволен от своя улов, градинарят се върнал, за да отнесе дивеча, но като не намерил сърце, плеснал с ръце и разказал на жена си великото чудо с убития от него пастир, който бил голям и силен, ала нямал сърце в тялото си. „Това можеше да се предполага, отговорила жената на градинаря, понеже ако имаше сърце, след като загуби ухото и члена си, пастирът никога не би се върнал в градината.“
Цялата тази умна реч се сторила на пратеника на Аделгер напълно безполезна, понеже той я приел простодушно и ядосан се върнал в Бавария. Когато открил херцога, му рекъл: „Много труд хвърлих, но не постигнах почти нищо; защо изобщо ходих до Рим? Старият ти съветник ти праща само някакъв пример, който разказа на краля. Каза да ти го предам. Дано зло го стигне!“
Когато Аделгер чул примера, той бързо свикал людете си. „Сега, рекъл той, ще ви разтълкувам този пример, юнаци. Римляните искат да ме оплетат в мрежи; знайте само, че никога няма да стъпя в градината им в Рим. Ако пък ме подирят в Бавария, то тяхното тяло ще бъде прободено, понеже имам сърце, пък и моите хора ще ми помогнат.“
Когато в римския двор научили, че Аделгер не се кани да идва в Рим, кралят заявил, че иска да види в каква страна живее херцогът. Била събрана войска от тридесет хиляди добре въоръжени воини, която бързо се отправила към Бавария; първоначално стигнали до Берн, а сетне преминали през долината на Триент. Храбрият Аделгер събрал всичките си хора, приятели и родственици; двете войски се срещнали при река Ин, херцогът се изправил на едно възвишение и се обърнал към войниците си: „Напред, неустрашими герои! Сега не бива да забравяте, ами трябва да сторите онова, в което сте ми се врекли. С мен постъпиха несправедливо. В Рим бях съден и понесох наказанието си, когато кралят ме посрами, отрязвайки косата и дрехата ми; по този начин добих прошка. Сега ме вини, без да съм виновен; ако човек падне в битка, това не е чак такава беда. Само че той иска да ни хвърли в тъмница и да ни измъчва, да обезчести жените ни, да избие децата ни, да граби и пали; Бавария никога вече няма да придобие достойнството и честта, които аз й спечелих; така че, юнаци, защитете и двете — тялото и страната си.“ Всички протегнали ръце и се заклели: Който побегне, никога повече няма да притежава каквото и да било и няма да живее в баварските земи. Маркграф Геролд бил пратен от Аделгер да защитава границата от швабите. Той влязъл в ожесточена битка с тях, а Бог го дарил с победата; херцогът на Швабия Бено бил пленен и окачен на бесилката.
Граф Рудолф бил пратен заедно с двамата си братя срещу Бохемия, чийто крал се бил разположил край Залре с огромна войска и опустошавал Бавария. Рудолф лично понесъл знамето и го нападнал решително. Разбил крал Осмиг и си върнал всичко ограбено. След което развял знамето си в Камбах.
Бургграф Вирент пък бил пратен срещу хуните.28
Никой не може да каже колко хуни паднали в битката; в един летен ден те били изтласкани до река на име Траун, та едва се измъкнали.