Херцог Аделгер свикал хората си и се отправил с тях към кралския двор в Рим, където бил приет зле. Кралят се развикал гневно насреща му: „Причини ми много страдания и днес ще платиш за това с живота си.“ „Твоят пратеник, отговорил Аделгер, ме повика тук, за да чуя справедливата присъда, която ще изрекат всички римляни и на която ще се подчиня, разчитайки и на милостта ти.“ „За милост не може да става и дума, рекъл кралят, главата ти трябва да бъде отсечена и владенията ти да бъдат предадени другиму.“
Като видели гнева на краля, римляните се събрали и поискали животът на херцога да бъде запазен. След което се посъветвали помежду си, срязали дрехата му, така че да достига едва до коляното, и остригали отпред косата му, с което искали да опозорят благородния герой.
Аделгер се прибрал силно опечален в дома, в който се бил подслонил. Хората му се натъжили, ала старият съветник казал: „Господарю, Бог да те пази! Довери ми се и постъпи, както те съветвам, и ще видиш, че всичко ще се обърне в твоя чест.“ „Ти ме посъветва, рекъл Аделгер, да дойда тук; ако сега оправиш делата ми, ще те ценя още повече; ако обаче не си възстановя честта, никога повече няма да се върна в Бавария.“ Старецът казал: „Господарю, разкажи ми какво точно се случи, след което прати всички твои люде и им нареди да се острижат; с това честта ти ще бъде спасена.“ Тогава херцогът извикал един по един всички мъже и рекъл: „Който стои до мен в нещастието ми, нареждам му, щом ме обича, да се остриже като мен.“ Всички негови хора заявили, че са му верни до смърт и че ще изпълнят каквото им е наредено. В същия миг всички, които го придружавали, се остригали и срязали одеждите си до коляното; героите били стройни и добре сложени, излъчвали достойнство и предизвиквали похвала, така че всеки, който ги видел, се удивлявал на хармоничния им вид.
Рано на другата сутрин Аделгер се отправил заедно с хората си към кралския двор. Като ги видял, кралят извикал, едва сдържайки гнева си: „Говори, човече, кой ти даде този съвет?“ „Доведох със себе си верен слуга, казал херцог Аделгер, който многократно ми е доказвал верността си, та именно той беше; пък и за нас баварците е обичайно всички заедно да понасяме нещастието, споходило някого. Така всеки е като другия, богат или беден, такъв е нашият обичай.“ Римският крал рекъл: „Дай ми този стар слуга, искам да го задържа в двора си, след като си тръгнеш; по този начин ще си върнеш благосклонността ми.“ Колкото и да не му се искало, херцогът не можел да отклони тази молба, ами уловил верния си съветник за ръката и го предал на подчинение на краля. След което се сбогувал и се отправил към родината си; преди това проводил обаче пратеници и наредил на поданиците си, които искали да придобият ленно право или рицарско звание, да отрежат косите и дрехите си, а който не го стори, щял да загуби десницата си. Когато се разнесъл слухът, че баварците се стрижат по този начин, така започнали да постъпват и всички в немските земи.
Ала не минало много време и приятелството между римския крал и херцога отново се развалило, така че Аделгер отново бил призован, под заплаха от смъртно наказание, да се яви в Рим, защото кралят искал да си поговори с него. Разтревожен от това съобщение, Аделгер проводил тайно пратеник при стария си верен слуга във Велшландия, когото да помоли да му разкрие защо кралят го вика в двора си и да го посъветва дали да отиде, или да си остане у дома. Но старият мъж казал на пратеника на Аделгер: „Не е редно да идваш при мен; преди, когато бях човек на херцога, му дадох най-добрия съвет; той на свой ред ме отстъпи на краля и не постъпи добре; понеже ако сега предам кралството, ще наруша верността си. Ще разкажа обаче на краля в двора един пример27
, който запомни и предай на господаря си; той може да се окаже полезен за него и да спаси честта му.“