Немски сказания (Том втори)

Матилд, красивата дъщеря на император Хайнрих III, била толкова привлекателна, че баща й се влюбил в нея. Тогава тя се обърнала с молитва към Бога и от все сърце пожелала той да я направи грозна, та баща й да отвърне сърцето си от нея. Само че Бог не чул молитвата й. Тогава й се явил злият враг и й предложил помощта си при условие, че му се отдаде, и тогава любовта на императора щяла да се обърне в ненавист и гняв. Тя се съгласила, ала добавила, че ще стане негова само ако в три последователни нощи я завари да спи; ако обаче остане будна, той няма да има власт над нея. Та тя започнала да извезва една прекрасна кърпа и шила през цялата дълга нощ, което я държало будна; до себе си имала и вярно кученце на име Кведл или Ведл, което се разлайвало силно и започвало да маха с опашка, щом я оборел сънят. Дяволът идвал три нощи една след друга и винаги я намирал будна и бодра; тогава се ядосал, сграбчил с нокти лицето й, сплескал носа й, разкъсал устата и избол едното й око. Така тя станала едноока, с огромна уста и сплескан нос, така че баща й вече не можел да я понася и греховната му любов угаснала. Тя на свой ред водила духовен живот и построила в чест на кученцето си абатство, наречено Кведлинбург.

489. Сказание за ученика Хилдебранд

Докато император Хайнрих III бил в Рим, където свалил и пратил в изгнание трима папи, в града живеел дърводелец, който имал малко дете. Детето играело в работилницата със стърготините, нареждайки ги като букви. Тогава дошъл някакъв свещеник и прочел написаното. Със стърготините детето било изписало: dominabor a mari usque ad mare, което означава: ще властвам от море до море. Свещеникът разбрал, че това дете ще стане папа и казал това на баща му. Бащата пратил детето на училище. Като ученик то попаднало в двора на императора и се радвало на любовта на писарите; ала синът на императора Хайнрих, който по-късно също станал император, причинявал много страдания на ученика и грубо си играел с него, понеже в сърцето си предусещал какво ще изтърпи от въпросния ученик. Императорът се шегувал със сина си и игрите му с ученика. Императрицата обаче страдала и укорявала сина си за стореното от него. Една нощ императорът сънувал как синът му седи на една маса, а на ученика Хилдебранд израстват два рога чак до небето, с които той повдига сина му и го хвърля сред нечистотиите. Той разказал съня си на императрицата, която го разтълкувала в смисъл, че ученикът ще стане папа и ще свали сина й от императорския престол. Тогава императорът наредил да хванат Хилдебранд и да го хвърлят в една кула в Хамерщайн, като се надявал по този начин да отклони Божията воля. Императрицата често му говорела, че само заради някакъв си сън постъпва така позорно с бедния ученик; така че една година по-късно той го освободил. Тогава той станал монах, придружил абата си в Рим, бил приет с любов в папския двор, а не след дълго сам станал папа.

490. Чесновият крал

Император Хайнрих IV дал дума на саксите никога повече да не нахлува в Саксония, ако изберат сина му за крал. Те обаче не искали да го сторят, а Ото от Везер дори рекъл: „Чувал съм да се казва, че от лоша крава не се ражда добро теле.“ И те обявили за крал херцог Херман от Лотарингия (Люксембург), той бил коронован от Майнцкия епископ и се установил в замъка Айслебен, където расте чесън. Императорските люде го нарекли на шега Чесновият крал или крал Чесън и той никога не придобил реална власт, а не след дълго бил убит в една крепост, където побягнал. Оттогава е поговорката: „Крал Чесън е мъртъв!“

491. Император Хайнрих изпитва императрицата

Кралят се посъветвал с господата какво да направи с трупа на баща си (император Хайнрих IV); той бил погребан в катедралата „Свети Лампрехт“ в Лудеке (Лютих). Те дали съвет да го изрови и положи в някаква непосветена все още катедрала, докато пратеникът му се върне от Рим. В последна сметка императорът приел съвета. Става дума за Хайнрих Злия. Той наредил да уловят най-добрия жребец, който може да бъде намерен в страната, да го вържат и хвърлят в Рейн, за да се удави. Накарал един от хората си да моли императрицата за любовта й. Това не й се нравело. Рицарят я молил много, та жената най-сетне заявила, че ще стори онова, което нейният господар иска. Когато това стигнало до ушите на императора, той се престорил, че заминава нанякъде; надянал дрехите на мъжа, който се домогвал до нея по негов съвет, и през нощта се промъкнал при императрицата. Тя била събрала силни мъже, облечени в женски дрехи и въоръжени с големи сопи, които обградили императора и добре го натупали. Императорът викнал, че това е той. А императрицата се уплашила и рекла: „Господарю, постъпихте зле с мен.“

492. Граф Хойер от Мансфелд