Немски сказания (Том втори)

В така нареченото Велпсхьолцхен, където през 1112 година станала битката между император Хайнрих V и саксонците, има камък, който притежава свойството при буря съвсем да омеква и да се втвърдява отново едва след известно време. Той е набит с пирони и върху него съвсем отчетливо се забелязва отпечатъкът на ръка и палец. Говори се, че преди битката граф Хойер от Мансфелд, върховният главнокомандващ, го сграбчил и викнал: „Както е вярно, че грабнах този камък, така е вярно и че ще спечеля сражението!“ Императорската войска била победена; ала Хойер загинал, убит от Випрехт от Гройч. В негова чест саксонците издигнали статуя на мъж с шлем, желязна бойна брадва в протегнатата десница и герба на Саксония в лявата си ръка. Този паметник бил наречен Йодуте, местните люде отивали охотно да се помолят на това място, а свещениците също го почитали като свято изображение. Когато обаче император Рудолф свикал през 1289 година събрание в Ерфурт, накарал да го махнат, тъй като този паметник водел почти до идолопоклонство, а на мястото му да издигнат параклис. Само че и във въпросния параклис простолюдието почитало една върбова свирка, за която свещениците твърдели, че по време на онази битка призовала Йодуте и така донесла победата.

493. Жените във Вайнсберг

Когато през 1140 година крал Конрад III победил херцог Велф и обсадил Вайнсберг, жените на обсадените обещали да предадат града при условие, че всяка от тях ще може да изнесе на раменете си онова, което е в състояние да носи. Кралят приел искането на жените. Тогава те зарязали всичко, всяка от тях взела мъжа си на раменете си и го изнесла извън крепостта. Когато кралските люде видели това, мнозина от тях казали, че не се е имало предвид това, и не искали да го допуснат. Кралят обаче се подсмихнал и се отнесъл благосклонно към хитрината на жените. „Изречена и веднъж дадена, извикал той, кралската дума не бива да се променя.“

494. Изгубеният император Фридрих

Император Фридрих26 бил отлъчен от папата, така че църквите и параклисите били затворени и никой свещеник не искал да отслужва меса; та малко преди Великден, когато всички християни празнуват светия празник, благородният господар, който не искал да попречи на това, тръгнал на лов. Никой от хората му не знаел замисъла на императора; той надянал пищни одежди, пратени му от Индия, взел едно шишенце с благоуханна вода и яхнал един благороден жребец. Само малцина господа го последвали в дълбокия лес; тогава той ненадейно уловил с ръка някакво чудновато пръстче и щом го сторил, тутакси изчезнал от погледа им. Оттогава никой не го видял повече, така че благородният император се изгубил. Никой не знае къде е отишъл, дали е загубил живота си в гората, дали е разкъсан от диви зверове или пък все още е жив. Във всеки случай старите селяни разказват, че Фридрих е жив и им се явява във вида на поклонник, като при това казвал открито, че тепърва ще завладее римската земя и че няма да спре да тревожи свещениците, додето не върне Светите земи под властта на християните и „окачи щита си на сухия клон“.

495. Алберт Велики и император Вилхелм