Немски сказания (Том втори)

Когато добрият крал Дагоберт напуснал този свят, без да се бил пречистил от всичките си грехове, Господ Бог позволил дяволите да хванат душата му, да я качат на един кораб и да си помислят, че могат да я отведат със себе си. Ала свети Дионисий не забравил стария си приятел, ами помолил Господа да се притече на помощ на душата, което и му било позволено. А свети Дионисий взел със себе си свети Мавриций и други приятели, които крал Дагоберт много почитал приживе; следвали го и ангели, и всички се отправили към морето. Когато стигнали при дяволите, те започнали да се сражават с тях, дяволите не били достатъчно силни срещу светците, били победени и изхвърлени от кораба в морето. След което ангелите взели душата на Дагоберт, а самият светец се завърнал със свитата си в рая.

440. Дагоберт и неговите кучета

До ден-днешен във Франция сред народа са известни две поговорки за крал Дагоберт, чийто произход е забравен: „Когато крал Дагоберт се хранел, той давал и на кучетата си“; и: „На смъртния си одър крал Дагоберт се обърнал към кучетата си и им рекъл: Няма толкова добро общество, че човек да не трябва да се раздели с него.“

441. Двамата еднакви синове

Крал Пипин от Франция се оженил за много красива девойка, която му родила син, ала умряла при раждането. Скоро след това той си взел друга съпруга, която също му родила син. Кралят пратил двамата си синове в чужди земи и наредил да ги възпитат превъзходно; а те си приличали по всичко дотолкова, че хората едва ги различавали. След някое време кралицата заявила на съпруга си, че иска да види детето си; а той заповядал да доведат двамата синове в двора. Въпреки едната година разлика по-младият бил напълно еднакъв по фигура и височина с по-възрастния, а и двамата приличали на бащата, така че кралицата не знаела кое от децата е нейното. Та тя се разплакала, тъй като Пипин не искал да й каже; додето най-сетне той рекъл: „Престани да плачеш, ето това е твоето дете“, и посочил това от първата му съпруга. Кралицата се зарадвала и започнала всячески да угажда на детето; а на другото, което било нейното собствено, не обръщала никакво внимание.

442. Хилдегард