Немски сказания (Том втори)

Хлотар поставил сина си Дагоберт за крал на австразийските франки. Той преминал с войската си Рейн, за да усмири саксите. Саксонският херцог Бертоалд обаче му дал тежко сражение; Дагоберт получил удар с меч по главата и веднага пратил на баща си част от шлема заедно с отрязаната коса — като знак онзи да му се притече на помощ колкото е възможно по-скоро, преди останалата му войска да се е стопила. Хлотар получил посланието, докато бил на лов; той незабавно се отправил на далечен път с малката си свита, която го следвала, пътувал ден и нощ и най-сетне достигнал до Везер, където бил разположен лагерът на франките. Рано сутринта франките посрещнали с радостен вик появата на краля си; на отсрещния бряг Бертоалд чул ликуването и попитал какво ще рече това. „Франките се радват на пристигането на Хлотар“, му било отговорено. „Това е лъжа и безумие“, възразил Бертоалд, „аз имам известни сведения, че той вече не е жив.“ Тогава Хлотар застанал на брега и без да изрече дума, свалил бързо шлема от главата си; така че прекрасните му коси с примесени в тях бели къдрици се надиплили на раменете му. По този кралски накит враговете тутакси го разпознали. Бертоалд извикал: „Значи това си ти, нямо животно!“ Пламнал от гняв, кралят наложил шлема на главата си и пришпорил жребеца си през реката, за да си отмъсти на враговете; всички франки наскачали след него; доспехите на Хлотар били тежки и докато прекосявал реката, ризницата и обувките му се напълнили с вода; въпреки това обаче той преследвал неуморно побягналия херцог на саксите. Бертоалд се провикнал през рамо, че един толкова прочут крал и господар не бива да преследва несправедливо слугата си. Ала Хлотар знаел, че онзи говори така от коварство, и не обръщал внимание на думите му, ами го застигнал с бързия си жребец и го убил. Отрязал главата му и я понесъл към идващите насреща му франки. Тогава скръбта им се обърнала в радост; те превзели цяла Саксония и крал Хлотар наредил да бъдат екзекутирани всички мъже, които били по-високи от носения от него по онова време боен меч, та по-младите и по-ниските да бъдат наплашени от живия спомен за това. Та така постъпил Хлотар.

436. Гробът на светеца

Докато бил все още младеж, Дагоберт тръгнал един ден на лов и преследвал някакъв елен, който бягал през хълмове и долини. Най-сетне животното се приютило в една къщичка, в която лежали погребани костите на свети Дионисий и неговите спътници; кучетата намерили следите, ала при все че вратите на дома били отворени, не понечвали да влязат вътре, ами стояли навън и лаели. Дагоберт се приближил и с удивление наблюдавал чудото. От този момент той се обърнал към светците. Случило се обаче херцог Задрегизел да оскърби Дагоберт и последният го опозорил с удари и отрязване на брадата. Заради тази си дръзка постъпка Дагоберт избягал в гората и се скрил от гнева на баща си в същото ъгълче, в което тогава избягал еленът. Като чул за оскърбяването на слугата си, крал Хлотар заповядал в същия миг да открият сина му и да го накажат. По това време Дагоберт се прострял ничком със смирено сърце пред светите мощи и потънал в сън. Тогава му се явил достолепен старец с дружелюбно изражение и му рекъл да не се бои: ако обещае винаги да почита светците, ще се отърве не само от тази, ами и от вечната неволя и ще наследи кралския трон. Пратениците, които трябвало да го отведат от светия дом, не могли да се доближат на по-малко от час път до него. Развълнувани, те се завърнали у дома си и разказали какво се е случило. Кралят ги наругал и пратил други, ала и с тях станало същото. Тогава Хлотар поел лично натам и — виж ти! — когато поискал да се приближи до светия гроб, силите му го напуснали; така той разпознал Божието могъщество, простил на сина си и се помирил с него. Тази местност била за Дагоберт най-мирната и приятната от всички останали.

437. Свети Арбогаст