Немски сказания (Том втори)

Пратениците на крал Хлодовик му разказвали много за красотата на Клотхилд, която живеела в Бургундския кралски двор. Та той пратил Аурелиан, най-близкия си приятел, с щедри дарове при девойката, който да я огледа, да й открие кралското желание и да узнае дали тя би се съгласила да го изпълни. Аурелиан се подчинил, поел към Бургундия и като стигнал не след дълго до императорския замък, накарал спътниците си да се укрият в една близка гора. Самият той надянал одеждите на просяк, отправил се към замъка и започнал да мисли как да заговори бъдещата си господарка. По това време Бургундия била християнска, а франките все още не. Понеже било неделя, Кротхилд тръгнала за месата; Аурелиан се наредил до останалите просяци пред църковните двери и зачакал тя да излезе от тях. Щом свършила месата, девойката излязла от църквата и както е обичайно, започнала да раздава милостиня на бедните. Ацрелиан се доближил до нея и протегнал ръка. Когато Кротхилд му подала един златен гулден, той хванал голата й ръка изпод мантията и я притиснал до устните си в целувка. Пламнала от девичи свян, тя отишла у дома си, ала пратила една от придворните дами да й доведе мнимия просяк. Когато той дошъл, тя го попитала: „Какво ти стана, човече, та като получи милостиня, оголи ръката ми изпод мантията и я целуна?“ Пропускайки въпроса край ушите си, Аурелиан казал следното: „Моят господар, кралят на франките, чу за твоята хубост и те иска за невеста; това е неговият пръстен заедно с още венчални накити.“ Но като се извърнал и посегнал към торбата, която бил оставил до вратата и от която се канел да извади сватбените дарове, тя била открадната. След като претърсили всичко, я намерили и я подали на госта, който, уверен в неотменността на венчавката, положил даровете пред девойката. Тя обаче рекла: „Не подобава християнка да вземе за мъж езичник; ако Създателят стори така, че езичникът да се покръсти заради мен, няма да се възпротивя на желанието му, ами ще приема Божията воля.“ Ала помолила казаното от нея да бъде запазено в тайна и поставила пратения й от Хлодовик пръстен в съкровищницата на чичо си.

431. Ножицата и мечът

Кротхилд, старата кралица, приела осиротелите деца на сина си Хлодомер и ги отглеждала с любов, а крал Хилдеберт, другият й син, гледал на това със завист и страх и не искал някога те да пожелаят трона, подкрепяни от благосклонността на майка му. Та той проводил тайно пратеничество до Хлотар, третия си брат. „Майка ни отглежда децата на нашия брат и се кани да им отстъпи трона; ела колкото можеш по-скоро в Париж, за да обмислим какво е редно да сторим: дали да ги острижем, така че да изглеждат като хора от простолюдието, или да ги убием и да си разделим оставеното от брат ни кралство.“ Хлотар се зарадвал на посланието, отишъл в град Париж и се сговорил с брат си. След което двамата пратили да съобщят на майка им: „Прати ни двете деца, за да бъдат те издигнати в полагащото им се достойнство.“ При това Хилдеберт публично се хвалел, че заедно с Хлотар са се съгласили да потвърдят властта на децата. Зарадвана и неподозираща нищо лошо, Кротхилд дала на децата да ядат и да пият и им рекла: „Ще прежаля смъртта на сина си, ако вие бъдете въздигнати на неговото място.“ Децата отишли в Париж, където тутакси били заловени, откъснати от слугите и възпитателите си и държани в плен.

След което Хилдеберт и Хлотар проводили пратеник при старата кралица с ножица и гол меч. Пратеникът пристигнал и й ги показал с думите: „Пресветла кралице, двамата ти синове, моите господари, искат да узнаят мнението ти относно това, какво трябва да сторят с децата, дали да ги оставят да живеят с отрязани коси, или да отнемат живота им?“ Нещастната баба се ужасила и разгневила, гледайки ножицата и голия меч. „Ако няма да се възкачат на трона, рекла тя, по-добре е да ги видя мъртви, нежели остригани.“ Скоро след това момчетата били убити.

432. Сказание за коняря Атал и кухненския прислужник Лео