Немски сказания (Том втори)

Случило се така, че народът на пеотите пристигнал на кораби от Скития, акостирал в Шотландия и заварил там народа на скотите. Пришълците поискали убежище и земя сред местните. Скотите отвърнали, че земята им не е достатъчна, та да се вместят в нея. „Ние обаче ще ви дадем добър съвет за това, какво трябва да сторите. Недалеч оттук на изток има друг остров, който в ясни дни може да бъде видян и оттук. Ако отидете там, ще намерите земя, в която да се заселите, а ако някой ви се противопостави, ще ви се притечем на помощ.“ Пеотите отплавали за Британия и се установили в северните части на острова. Южните били обитавани от бритите. Тъй като пеотите нямали жени, поискали си от скотите. Онези се съгласили и им дали жени при условие, че в спорни случаи ще избират кралете си по женска, а не по мъжка линия. Това се спазва при пеотите и до ден-днешен.

419. Саксите изграждат Оксенбург

Когато саксите пристигнали в Англия, помолили краля да им отстъпи такава територия, която може да бъде покрита с волска кожа. Когато той се съгласил, те нарязали кожата на тесни ивици, опасали с тях обширно пространство и построили крепост, наречена Оксенбург.13

420. Ненавистта между саксите и швабите

Щом Хенгст (Хест, Хестерн) отплавал с хората си към Англия, оставяйки жените у дома, дошли швабите, завзели Саксония и похитили жените на саксите. Когато саксите се върнали и прогонили швабите, някои от жените заминали с последните. Децата на тези жени, които тръгнали с швабите, били смятани за шваби. Затова жените от този род нямат право на наследство и в закона е казано, че „саксите се придържат към швабското право чрез ненавистта на жените“.

421. Произходът на швабите

Предните части на швабите някога пристигнали отвъд морето с голяма военна сила и разпънали шатрите си на хълма Свево, поради което и били назовани свеви или шваби. Те били добър и умен народ и се отличавали с това, че били храбри юнаци, войнствени и победоносни. Техният военачалник Брено водил кървава битка с Юлий Цезар.

422. Потеклото на баварците

Родът на баварците изглежда да се е изселил от Армения, в която акостирал Ноевият ковчег, когато гълъбът донесъл зелената клонка. На герба си те все още носят ковчега на планината Арарат. Някъде към Индия изглежда все още да има немскоговорещи народи.

Баварците били войнствени и храбри, а никой не можел да изкове по-добри от техните мечове. „Славният Регенсбург“ е името на тяхната столица. Победата, която Цезар удържал над техния херцог Боемунд и неговия брат Инграм, коствала на римляните много кръв.

423. Произходът на франките

Родът на франките е родствен с този на римляните, предците както на едните, така и на другите идват от древната Троя. Когато по Божия воля гърците разрушили тази крепост, само малцина троянци се измъкнали и дълго бродили през света. Франко със своите люде достигнал до Рейн и се установил там; в памет на произхода си той с радост построил една малка Троя и назовал течащия наблизо поток Сантен — по името на реката в старата си родина. Рейн смятали за морето. Така възникнал народът на франките.

424. Меровингите

Меровингите били наричани Четинестите, понеже според сказанието гърбът на всички крале от този род бил обрасъл с четина като при свинете. Един ден Хлодий, синът на Фарамунд, бил влязъл с кралицата във водата близо до морския бряг и се разхлаждал от лятната жега, когато от вълните излязло чудовище, приличащо на бик, нахвърлило се върху къпещата се кралица и я насилило. След време тя родила странен и чудноват на вид син, когото нарекли Меревиг, сиреч Мерефех14, а от него произлезли франкските крале, наречени Меровинги (Мерофинги, Мереиангелинги).

425. Хилдерик и Базина

Хилдерик, синът на Меровиг, започнал да управлява зле и да обезчестява дъщерите на благородниците. Тогава франките го свалили от трона. В бягството си той се обърнал към Бисин, краля на тюрингците, и намерил при него защита и почетен прием за дълго време. Сред най-благородните франки той имал обаче верен приятел на име Виномад, който го придружавал и вземал участие във всички негови деяния още докато този властвал. Когато кралят бил прогонен от господарството си, Виномад бил на мнение, че Хилдерик трябва да замине надалеч и да изчака по време на отсъствието му лошата му слава да се позабрави; а той самият приел да следи настроенията на франките и да съобщава за това на краля. Същевременно Виномад взел пръстена си, разделил го на две половини, дал едната на краля и казал: „Когато ти пратя другата и двете съвпаднат, това ще е знак, че франките са ти простили, и тогава без да отлагаш можеш да се върнеш в родината.“