Немски сказания (Том втори)

Междувременно франките избрали за свой крал римлянина Егидий. Виномад се престорил и скоро станал негов довереник. Започнал да го съветва да товари с тежки данъци не само народа, ами и някои от най-могъщите люде в страната; при това Виномад находчиво избрал тъкмо враговете на Хилдерик. Тези жестокости довели дотам, че франките не след дълго се отвърнали от Егидий и започнали да съжаляват, задето прогонили родния си господар.

Тогава Виномад проводил пратеник с половината от златния пръстен в Тюрингия, откъдето Хилдерик бързо се върнал, събрал народ и надвил над Егидий.

Щом кралят овладял кралството си, Базина, жената на тюрингския крал Бисин, се натъкмила, напуснала съпруга си и се пренесла при Хилдерик, с когото имала тайна любовна връзка още по време на неговото пребиваване там. На Хилдерик казала, че никакви препятствия и трудности не са й попречили да го намери; понеже за нея няма по-достоен от него мъж в целия свят. А Хилдерик забравил благодеянието, което му сторил Бисин, понеже бил езичник, и се оженил за Базина още приживе на първия й съпруг. В брачната нощ станало така, че Базина отблъснала краля от съпружеските си обятия и му казала да излезе пред вратите на кралския замък, и да донесе онова, което ще види там. Хилдерик послушал словата й и пред вратите видял да обикалят огромни диви зверове, леопарди, носорози и лъвове. Изплашен, той се втурнал към съпругата си и й съобщил всичко. Тя го окуражила да няма грижа и пак да излезе. Тогава кралят видял да се навъртат мечки и вълци и го съобщил на кралицата, която за трети път го пратила навън. Този път забелязал кучета и по-малки животни, които се разкъсвали едно друго. Учуден, той се върнал в брачното ложе, разказал всичко и поискал от мъдрата си жена да му разтълкува значението на това чудо. Базина посъветвала краля да прекара нощта в целомъдрено въздържание, а с настъпването на деня, казала тя, ще разбере всичко. След изгрева на слънцето му казала: „Всичко това обозначава бъдещите събития и нашето потомство. Първият ни син ще е могъщ и силен като лъв или носорог, децата му ще са хищни и нагли като вълци и мечки; техните наследници, последните от нашето коляно, ще са страхливи като кучета. Малките животинки, които видя да се разкъсват едно друго, обозначават хората от простолюдието, които вече нямат страх от краля, ами в омразата и глупостта си се преследват едни други. Такова е тълкуването на видението, което си имал.“ Хилдерик обаче се зарадвал на това, че от него ще се народи голямо потомство.

426. Църковният потир

Докато Хлодовик и неговите франки все още били езичници и грабели имотите на християните, случило се да отнемат един голям, тежък и изкусно изработен потир от църквата в Реймс. Свети Ремигий проводил обаче пратеник до краля и помолил, щом така и така не могат да бъдат поправени останалите неправди, поне да бъде върната въпросната утвар. Кралят наредил на пратеника да го последва до Соасон, където плячката трябвало да бъде разделена по жребий: „Ако този съд, за който молиш, се падне на мен, можеш да го отнесеш обратно.“ Пратеникът се подчинил и отишъл с краля на посоченото място, където с пристигането си кралят заповядал да се донесе всичко спечелено, та да бъде разделено по жребий. Тъй като обаче Хлодовик се страхувал, че потирът може да се падне другиму, повикал слугите и приятелите си и ги помолил да му сторят тази угода и да не разиграват въпросната утвар, ами да я заделят за него. Франките отговорили: те не могат да откажат нещо на оногова, комуто са отдали живота си. Всички били доволни с изключение на едного, който се надигнал, разсякъл с меча си потира на късчета и рекъл: „Ти не бива да имаш, кралю, нищо повече от това, което ти се падне по жребий.“ Всички се удивили на дързостта на този мъж; кралят обаче овладял гнева си и предал счупения съд на пратеника на епископа. Една година по-късно кралят наредил войската да се събере на Марсово поле, като всеки е така въоръжен, че да може да се сражава с врага. Когато всички се събрали в блестящи доспехи и Хлодовик ги прегледал, той се доближил до оня, който бил разбил потира с меча си, погледнал го и му рекъл: „В цялата войска няма страхливец като теб; копието и шлемът ти, щитът и мечът са негодни и лоши.“ При тези думи протегнал ръка към меча на воина и го хвърлил на земята. Когато онзи се навел да вдигне меча си, кралят измъкнал своя, забил го в гърба му и казал: „Това ми стори и ти в Соасон с онзи потир!“ Така воинът умрял, кралят отпратил останалите у дома и от този момент франките му имали страх и никой не дръзвал да му се противопостави.

427. Ремигий преброжда земите си