Немски сказания (Том втори)

Саксите тръгнали с корабите си и достигнали до местност на име Хадолава, където срещу тях се изправили местните жители, тюрингците, и им оказали силна съпротива. Саксите обаче завзели пристанището и било сключено споразумение, според което саксите имали правото да купуват и продават каквото поискат, но трябва да се въздържат от човекоубийства и заграбване на земи. Този мир бил спазван в продължение на много дни. Тъй като на саксите обаче не стигали парите, те сметнали, че споразумението е безполезно. Тогава един техен младеж слязъл от кораба на сушата, накичен с много злато, със златни верижки и златни катарами. Някакъв тюрингец го срещнал и рекъл: „Защо носиш толкова злато на измършавелия си врат?“ „Търся купувач, отговорил саксонецът, а златото нося само поради глада, който ме мъчи; нима мога да се заситя със злато?“ Тюрингецът попитал колко би струвало. На това другият отвърнал: „Нямам представа, дай ми колкото ти е угодно.“ Смеейки се, онзи казал: „Е, тогава ще ти напълня полите с пръст“; понеже на това място била натрупана голяма купчина пръст. Саксонецът хванал полите на дрехата си, получил пръстта и дал златото; двамата си тръгнали, всеки доволен от сделката. Тюрингците похвалили своя човек, задето за такава нищожна цена придобил толкова злато; саксонецът на свой ред се върнал при корабите и когато неколцина го упрекнали за глупостта му, призовал саксите да го последват; скоро, казвал той, ще го похвалят за тази му глупост. Когато тръгнали след него, той взел пръстта, разпръснал я на тънък слой по полето и покрил голяма площ. Като видели това, тюрингците проводили пратеници и се оплакали, че така се нарушава мирът. Саксите рекли: „Ние спазвахме неотклонно и свято споразумението; земята, която добихме със златото си, ще задържим мирно или ще я отвоюваме с оръжие.“ Така златото приседнало на местните жители и те обявили за причинител на злощастието си онзи, когото малко преди това хвалели. Тюрингците се нахвърлили ядно на саксите, ала последните отстоявали според правото на войната околните земи. След дълго и упорито сражение тюрингците паднали и тогава двете страни се сговорили да се съберат на мирни преговори на определено място, само че без оръжие. Саксите имали обичая да носят големи ножове, както все още правят англите, и те ги скрили под дрехите си, упътвайки се към събранието. Като видели, че враговете им са беззащитни и че всичките им князе са там, саксите сметнали, че им е сгодно да завладеят цялата страна, нападнали ненадейно тюрингците с ножовете си и ги избили до крак, така че нито един не останал жив. Това донесло на саксите голяма слава и съседните народи започнали да се страхуват от тях. Те водят името си тъкмо от това деяние, тъй като на техния език въпросният нож се нарича „сакс“.

417. Появата на англите и саксите

Измъчвани от жесток глад и тежки болести, бритите изпаднали дотам, та да не са в състояние да отблъскват нападенията на чужди народи и диви зверове, поради което започнали да мислят какво да сторят и заедно с краля си Виртгеорн (Фортигерн) решили да призоват на помощ задморския народ на саксите. Англите и саксите били повикани и те пристигнали в Британия с три големи кораба. В източната част на острова им била предоставена земя, която да обработват, като се подчиняват на краля, който ги бил поканил, помагат му и се сражават като за своята страна. Саксите победили враговете на бритите и проводили пратеници в родината си, които да възвестят великата им победа, а също да кажат, че страната е красива и плодородна, а народът на бритите е муден и ленив. Тогава от Саксония бил пратен един още по-решителен и могъщ отряд. Когато той се присъединил към предходния, от това се получил непобедим народ. Бритите им отстъпили съседните земи, за да се сражават те за тяхното благополучие и мир и да се противопоставят на враговете им; за победите им се отплащали с пари и храна. Преселниците били от трите най-силни германски народа, саксите, англите и ютландците. От ютланците в Британия произлизат кантварите и вихтзатите; от древните сакси — източните, южните и западните сакси; от англите — източните, средните англи, мерсийците и нортумбрийският род. В Германия страната на англите се намирала между Ютландия и Саксония и съгласно сказанието, след като я напуснали, тя останала пуста и необитаема. Техни водачи и военачалници били двама братя, Хенгст и Хорса; те били синове на Вихгизел, чийто баща се казвал Вихт, а негов баща бил онзи Водан, от чието коляно произлизат кралете на много страни. На британския остров този народ скоро започнал бързо да се множи и се превърнал в кошмар за местните жители.

418. Пристигането на пиктите