Немски сказания (Том втори)

Хлодовик, кралят на франките, подарил на свети Ремигий, епископа на Реймс, толкова земя, колкото той успее да преброди, докато кралят спи следобедния си сън. Светият мъж поел на път и отбелязвал границите със знаци, които се виждат и до днес. Когато минал край една воденица, която искал да включи в областта си, от нея излязъл мелничарят, опитал се да го прогони и се възпротивил воденицата да попадне в границите на епископските земи. Човекът Божи се обърнал кротко към него: „Приятелю, не се ядосвай, воденицата ще принадлежи съвместно нам.“ Мелничарят обаче упорствал в несъгласието си; и тогава изведнъж колелото се завъртяло от само себе си в обратна посока. Тогава онзи се провикнал след светеца: „Ела, служителю Божи, нека воденицата ни е обща!“ Ремигий отговорил: „Нито твоя ще е, нито моя.“ В този момент земята пропаднала и се образувал такъв ров, че никой повече не успял да построи воденица на въпросното място. Ремигий продължил и достигнал до малка горичка; там също имало хора, които не искали той да я включи в своите граници. Светецът рекъл: „Тогава нека никога листо от вашата гора не прелети границата ми (която лежала плътно до нея) и никога клон да не падне на границата ми!“ Така и станало и продължило да бъде по същия начин, докато я имало горичката. Накрая Ремигий стигнал в едно село на име Кавиняк (Шавиньон) и поискал да го включи в територията си. Когато ту се приближавал, ту отново се отдалечавал и поставял знаците, жителите му се противопоставили и той се провикнал: „Ще работите здраво и ще живеете в недоимък!“, което станало точно така в последващите времена. Когато кралят се събудил от следобедната си дрямка, той дарил с кралска грамота на светеца за църквата му всички земи, които онзи бил заключил в кръга на обхода си.

428. Ремигий прогонва пожара

Когато в град Реймс забушувал пожар и вече бил погълнал една трета от жилищата, светецът научил новината в църквата „Свети Никазий“, паднал ничком и помолил Бога за помощ. След което се отправил с бързи крачки към града; на стъпалото на църковното стълбище ходилото му се отпечатало върху твърдия камък, все едно той бил от мека глина, и може да бъде видяно до днес на това място като доказателство за Божието чудо. След това се изправил срещу пламъка и едва сторил кръстен знак с десницата си, когато пламъкът се обърнал и започнал да бяга от светеца. Той го последвал, прогонил го от всички все още незасегнати места, докато най-сетне го изхвърлил през една отворена градска врата. След което я затворил и наредил, заплашвайки открито всеки нарушител, тя никога повече да не бъде отваряна. Когато няколко години по-късно живеещият наблизо гражданин на име Ферцинкт строшил резето, с което била затворена вратата, в дома му пламнала зараза, от която не останал жив нито сред хората в нея, нито сред добитъка.

429. Частта на Ремигий от Вазихенската гора

Ремигий закупил за църквата си голяма част от Вазихенската гора, където построил две селца на име Козла и Глени. В тях заселил жители от съседния град Берна, които били задължени всяка година да доставят определено количество смола за църквата. Границите на тази територия били толкова точно установени, че били известни всекиму, а и със собствената си ръка светецът бил хвърлил един камък в празна хралупа на някакво дърво. С този камък станало такова чудо, че човек можел да го повдигне и дори да го вдигне високо с ръка, но не и да го изнесе от мястото. Веднъж някакъв негодник напразно опитвал да го стори, та решил с брадва да разшири дупката; но щом замахнал срещу дървото, дясната му ръка изсъхнала, а очите му ослепели.

Във времето на император Лудвиг двама братя били назначени за лесничеи в императорската гора. Те смятали, че онова парче земя принадлежи на императора и се карали за него с църковните люде. Случило се така, че един от двамата братя отишъл да нагледа свинете си, които бил напъдил към гората, и видял вълк след тях. Като се спуснал да преследва звяра, жребецът му се препънал и онзи ударил главата си о едно дърво и умрял на място. Когато малко след това другият брат се качил на една скала сред гората и се провикнал: „Всеки да знае и да му е известено, че императорската гора стига до тази скала!“, и ударил със секирата си по камъка, от него изхвръкнали парченца, които влезли в очите му и го ослепили.

430. Венчавката на Кротхилд