Немски сказания (Том втори)

433. Спящият крал

Франкският крал Гунтрам имал много добро и миролюбиво сърце. Веднъж тръгнал на лов и слугите му се разпръснали насам-натам; само един-единствен, най-милият и най-верният му, останал с него. Кралят бил налегнат от голяма умора; седнал под едно дърво, склонил глава в скута на приятеля си и затворил очи. Щом потънал в сън, от устата му подобно на змия се измъкнало някакво животинче, затичало се към течащия наблизо поток и се изправило на брега, желаейки да премине оттатък. Спътникът на краля, в чийто скут последният спял, видял всичко това, измъкнал меча си от ножницата и го поставил над потока. Животинчето стъпило на меча, отправило се към дупката в един хълм и се промъкнало вътре. След няколко часа се върнало, притичало по същия поставен като мост меч и влязло в устата на краля. Кралят се събудил и казал на спътника си: „Трябва да ти разкажа съня си и чудното видение, което имах. Съзрях огромна, огромна река, над която беше построен железен мост; преминах по него и влязох в пещерата при един висок хълм; в нея се намираше неизброимото съкровище на древните ми предци.“ Тогава спътникът му разказал всичко, което се било случило по времето, докато спял, и потвърдил, че съновидението съвпада с действителността. След което копали на това място и намерили голямо количество злато и сребро, което в стари времена било скрито под въпросния хълм.

434. Пристъпващата гора и звънтящите камбанки

Когато Хилдеберт настъпил с голяма войска срещу кралството на Гунтрам и Фредегунд, кралицата приканила франките си да се сражават храбро и накарала начело да носят люлката с оставения от Гунтрам син; след кърмачето крачели въоръжените тълпи. Фредегунд замислила хитрост. В среднощна доба войската се надигнала и се отправила към една гора под предводителството на Ландерих, настойника на младия Хлотар. Ландерих грабнал секира и отсякъл един клон; след което взел звънчета и ги окачил на шията на коня, който яздел. След което подканил воините си да сторят същото; така че рано сутринта те се отправили към противниковия лагер, всеки с клони в ръка и със звънтящи камбанки на конете си. Кралицата пристъпвала начело с младия Хлотар в ръце, за да разпали жалостивостта на воините спрямо детето, което би попаднало в плен, ако те бъдат победени. Един от вражеските наблюдатели хвърлил поглед натам, където започвало да се развиделява, и извикал към другаря си: „Що за гора е тази, дето виждам да се простира на място, на което вчера вечерта нямаше дори малък храст?“ „Ти си все още пиян от изпитото вино и всичко си забравил, отговорил му другият, нашите хора намериха в близката гора фураж и паша за конете ни. Не чуваш ли как подрънкват звънчетата на шиите на пасящите жребци?“ (Понеже от древни времена франките, и особено източните, имали обичая да закачат звънчета на пасящите си коне, та да могат да ги намират, ако се загубят.) Докато пазачите си говорели тези неща, франките захвърлили клоните, така че гората застанала там оголена от листа, ала гъста от дръжките на блестящите копия. Тогава враговете се объркали и ужасили; от съня си те мигом попаднали насред кървава битка и тези, които не успели да избягат, били избити; военачалниците им едва се измъкнали върху бързите си жребци.

435. Победата на Хлотар над саксите