Немски сказания (Том втори)

Свети Арбогаст, епископът на Страсбург, се радвал на благосклонността и сърдечността на Дагоберт, краля на франките, който не копнеел за нищо друго така, както да разговаря с него и да слуша мъдрите му съвети. Веднъж кралският ловец и Зигеберт, неговият син, ловували сред храсталаците и горите край Ил в местността, където по-късно била издигната катедралата на Еберсхайм, и открили голям глиган, след който се спуснали с кучетата си, единият от едната, а другият от другата му страна. Получило се така, че младият Зигеберт се оказал сам и непредпазливо се натъкнал на глигана. Жребецът се уплашил от звяра и момчето паднало от него, кракът му се закачил за стремето и конят го стъпкал, така че то останало да лежи като мъртво. Когато кралските слуги го намерили стъпкано, те го вдигнали с много жал, отнесли го у дома и то умряло на следния ден. Тогава Дагоберт бил посъветван да повика свети Арбогаст, който тутакси се явил и след много думи и вопли коленичил пред трупа и призовал Божията майка, след като е дала живот на целия свят, да върне и това момче към живота. Момчето отворило очи и се изправило в погребалния си саван, който веднага снели от него и му надянали кралските одежди. Тогава кралят, кралицата и цялата свита паднали в нозете на светеца и поблагодарили за милостта му; той не пожелал нито злато, нито сребро, ала по негов съвет кралят дарил катедралата „Дева Мария“ в Страсбург-Руфах с ниви, гори, постройки и пасища. Когато след много години Арбогаст остарял и се поболял, той се обърнал към подчинените си: Също както нашият Господ е погребан в Йерусалим тъкмо на мястото, където биват наказвани лошите люде, така и той иска да последва примера му; и когато умре, нека го погребат в Страсбург тъкмо на мястото край бесилката, където биват съдени злите човеци. Това те трябвало да се закълнат да сторят. Така след смъртта си той бил погребан на обраслия с бук хълм „Свети Михаил“, където тогава се издигала бесилката. Над гроба му построили параклис в чест на свети Михаил и той лежал в него в продължение на много години.

438. Дагоберт и Свети Флоренций

Свети Флоренций започнал да служи Богу още съвсем млад. От Шотландия, където бил роден, поел на поклонническо пътуване с четирима спътници: Арбогаст, Фиделис, Теодат и Хилдолф. Най-сетне достигнали до река Брюше (Броиш) в Елзас, там, където сега се намира Хазело. Флоренций казал, че иска да остане на това място. Спътниците му продължили към Страсбург, а той си построил къщичка край Брюше, изкоренил дърветата и храстите и създал ново поле, в което засял пшеница и зеленчуци за собствените си нужди. Само че дивите животни изяли зърното и зеленчуците. Тогава свети Флоренций забил четири пръчки по краищата на полето и заповядал на дивите зверове да не пристъпват повече в нивите му, докато пръчките останат забити; и те никога повече не прекрачили тези предели. По това време крал Дагоберт имал слепородена и няма дъщеря; и когато чул за светостта на Флоренций, той проводил почетни пратеници и жребец с позлатено покривало, за да го доведат при него. Светецът обаче бил смирен, не пожелал да яхне жребеца, ами се качил на магаре и поел към краля. Той още не бил достигнал замъка, когато кралската дъщеря прогледнала и проговорила, извикала с висок глас и първите думи, които изрекла, били следните: „Погледнете, оттам се задава Флоренций, благодарение на чиято милост Бог ме стори зряща и словесна.“ Кралят и кралицата се стреснали от чудото и от радост, народът се втурнал към светия мъж и паднал в нозете му поради знамението, дадено им от Бога чрез него. На свой ред кралят предоставил на Флоренций равнината и мястото, където той обитавал и където сега се намира Хазело, а собствеността си отстъпил за изграждането на църква. Тогава светецът помолил крал Дагоберт да му очертае земицата, та да знае колко точно притежава. Кралят рекъл: „Нека бъде твое обиталище толкова, колкото успееш да обходиш с магарето си, докато изляза от банята и надяна дрехите си.“ Флоренций знаел много добре колко дълго кралят имал обичай да седи в банята, отправил се бързо на път с магаренцето си и избродил, прекосявайки хълмове и долини, далеч повече, отколкото човек би могъл да измине за двойно повече време върху бърз кон. След което се върнал при краля и пристигнал тъкмо навреме, както било уговорено. А след смъртта на Арбогаст, Флоренций бил избран единодушно от целия народ, миряни и свещеници, за епископ на Страсбург.

439. Дагобертовата душа на кораба