Нещо лично

— Първо, че това място е леснодостъпно отвсякъде — отвърна той. — На две крачки е от шосето за Източна Англия, съвсем близо е и до магистрала Двайсет и пет, по която се отива и на изток, и на запад, а до Централен Лондон се стига за десетина минути. Влизаш в „Ист Енд“ и си неоткриваем. Тоест това е един много добър оперативен център. Всички идват тук да му докладват и да се отчитат. Не само защото Джоуи обича да контролира всичко, а и защото е лесно да дойдат. Сигурен съм, че именно това е причината да построи къщата си на това място. Той вярва, че добрият шеф трябва да е запознат с всеки детайл в предприятието си.

— Кой идва тук?

— Все повече хора. Но ние имаме обяснение за това.

— Да го чуем.

— Разбрахме, че предстои да се случи нещо, защото Джоуи внезапно удвои охраната. Тогава все още не знаехме какво, но като се връщаме назад, смятаме, че първоначалният им контакт с Кот и Карсън е осъществен още преди операцията в Париж. Сега те вече са тук и имат нужда от обещаната им лична охрана, плюс храна и забавления. Всичко това се организира в тази къща.

— Дори и да са скрити някъде далече?

— За Джоуи Грийн далече означава отвъд магистрала Двайсет и пет. Не говорим за планините на Шотландия. Най-отдалеченото място, за което е чувал той, сигурно се намира на трийсет минути път от тук.

— Но вие все още не сте го открили?

Бенет поклати глава.

— Очаквахме някаква съществена промяна. Нов, но повтарящ се модел извън обичайните практики. Но засега не засичаме нищо такова. Понякога се появяват непознати автомобили и ние ги проследяваме, докъдето можем. Изготвихме дори компютърни симулации на посоките, в които поемат. Не се получи нищо смислено.

— Може би Кот и Карсън са се върнали във Франция — обади се от табуретката до мен Кейси Найс. — Там ще се чувстват далеч по-сигурни, защото ние ги търсим тук. Вероятно става въпрос за операция, планирана минута по минута. Може би ще се върнат в последния момент, което обяснява това, което виждате. Или не виждате. Хора, които не са тук, изобщо не се нуждаят от храна.

— Защо ще рискуват да се появят, когато всичко ще е блокирано от полицията? Особено границите — каза Бенет. — Би било непрофесионално.

— А Карсън е голям професионалист, нали?

— Кот не е ли?

— Кот няма да подцени блокадата, както не подценява нищо друго. Дистанцията, височината на позицията, всякакви други фактори. Не може да рискува да влезе в страната при засилени мерки за сигурност, защото тогава нещата са непредвидими. Свързани са по-скоро с емоциите, отколкото с разума. Според мен Кот е тук от няколко дни.

— И ние сме на същото мнение. Но, както казах, липсва нов повтарящ се модел. Нищо извън нормалните посещения.

— Дали Джоуи си е у дома в момента? — попитах аз.

— Разбира се. Колата му е отпред.

Отново се приведох да погледна. Огромната врата, превръщаща колата в джудже. Широките прозорци с размери на маса за билярд.

— Може би Кот и Карсън се намират някъде наблизо, където не е нужно хората на Джоуи да им носят храна — рекох. — Може би си я поръчват по телефона — пица, пиле, хамбургери, дюнери. В тази част на града изборът е доста голям. А може би и двамата са на диета. Или не си падат по проститутките.

— Кот е лежал в затвора цели петнайсет години. Има много да наваксва.

— Може би медитацията го е вкарала в правия път, пречистила е душата му.

— При всички случаи ще им трябва охрана — поклати глава Бенет. — Отчасти защото трябва да почиват и имат нужда от сън, отчасти защото Джоуи много си пада по такива шоу програми. Минимум четирима на смяна, което прави дванайсет за едно денонощие. Ротацията им ще се осъществява от тук. Няма откъде другаде. Ще провежда инструктажи и разговори с подчинените си. Джоуи е голям психолог и им измъква всичко. Колкото повече знае, толкова по-добре се чувства. Държи да разбере всичките им тайни. В случай, че един ден се наложи да ги използва срещу тях. Както стана с Карел Либор. Инцидентът с него ще докара нова мода. Всеки голям гангстер ще иска да си има домашен снайперист.

— Как се оправя с храната Джоуи? — попитах аз.

— Чрез регулярни доставки.

— Много ли яде?

— Два пъти повече от мен. Защото е два пъти по-едър. Микробусът с храната спира направо пред кухненската врата отзад. Понякога два пъти дневно. Няма гангстер, който да пазарува в супермаркетите.

— Пробва ли си проститутките, преди да ги пусне в обращение?

— Понякога, но не често. Защото си пада по грубия секс. Вероятно си дава сметка, че не е хубаво новите момичета да дебютират със синини. По тази причина се задоволява с по-изхабените.

— Някакво зачестяване на посещенията?

— Винаги има върхове и спадове.

— Защо не сте го арестували досега? — обади се Кейси Найс до мен.

— Последният път, когато някой е казал дума срещу бандата, е бил още преди да се родиш.

Продължавах да гледам през окулярите. Не се случваше нищо. Сцената беше абсолютно статична.

— Някакви теории? — подхвърлих.