Невинните

Намираше се в подземията на града, обект на няколко туристически маршрута за среща с призраци. Някои от тях включваха тунелите под Южния мост и подземните улички на лабиринта «Мери Кинг». Придвижваше се из сумрачните тунели, изградени от камък и тухли. Приборът за нощно виждане беше много качествен и всичко изпъкваше ясно. По стените имаше електрически крушки, окачени на приблизително равно разстояние. Но въпреки това подземията тънеха в мрак.

Струваше му се, че чува гласовете на мъртвите. Според местните легенди голямата чумна епидемия през XVII в. поразила най-силно бедните квартали на Единбург, особено лабиринта «Мери Кинг». Градските власти решили да изолират жителите на най-засегнатите райони, като ги оградят с висока стена. Роби не знаеше дали това отговаря на истината, но не би се учудил, ако някогашните управници са постъпили именно така. Това бе един от начините, по които цивилизацията се е справяла със заплахите, независимо дали са били реални или не. Зазиждат една група хора, за да спасят друга. Ние срещу тях. Оцеляват само най-силните. Ти умираш, за да живея аз.

Той погледна часовника си. Още десет минути. Забави крачка, за да пристигне точно на секундата. За всеки случай.

Чу ги, преди да ги види. Петима, без да се брои екскурзоводът. Мишената и антуражът. Всичките въоръжени и готови за всякакви изненади. Антуражът знаеше, че това е перфектното място за засада. И със сигурност имаше право. Мъжът бе постъпил глупаво, приемайки да се спусне в катакомбите. Много глупаво. Морковът трябва да беше много голям. И много съблазнителен.

Но въпреки това постъпката му си беше чиста глупост. Може би не бе имал друг избор. Роби неволно се запита колко опасен може да се окаже този човек. Но това не беше негова работа.

Оставаха му точно четири минути.

2

След поредния подземен завой Роби дочу гласа на екскурзовода, който засипваше клиентите си с наизустени истории за таласъми и призраци, разказвани с мистериозен глас. Мелодрамата продава, помисли си Роби. Но на практика всичко, което щеше да се случи тази вечер, зависеше именно от уникалността на този глас.

Предстоеше завой надясно. Туристите вече се насочваха в тази посока. Роби също, макар и от противоположната страна. Синхронът беше пълен, без възможност за грешки.

Той започна да брои крачките си. Беше наясно, че и екскурзоводът брои своите. Дори бяха тренирали за пълното им уеднаквяване. След седем крачки екскурзоводът, чиято фигура беше копие на фигурата на Роби и загърната в същото наметало, се показа иззад завоя, на около пет крачки пред групата. Държеше фенерче — предмет, който Роби нямаше как да дублира, тъй като ръцете му задължително трябваше да бъдат свободни. Екскурзоводът се обърна наляво и се мушна в тесния процеп, издълбан в стената, който водеше към друго помещение с друг изход.

Роби се завъртя и светкавично зае мястото му начело на групата, която всеки момент щеше да излезе от завоя. Ръката му се плъзна надолу и включи касетофона, закачен на колана под наметалото. Мистериозният глас на екскурзовода изпълни тунела, продължавайки историята от мястото, на което беше направил кратка пауза преди завоя.

Роби мразеше да бъде с гръб към когото и да било, но в случая това беше единствената възможност за реализацията на плана. Хората зад него имаха фенерчета и иначе несъмнено щяха да забележат промяната — най-вече факта, че не говори и носи прибор за нощно виждане. Гласът продължаваше драматичния си монолог, а Роби пое напред. Постепенно забави крачка и групата започна да го настига. Фенерчетата им осветиха гърба му. Той чуваше дишането им и усещаше миризмата им. Потта, одеколона и чесъна в храната, която бяха приели. Последната храна в живота им.

Или в моя, в зависимост от развоя на нещата.

Времето изтече и той се обърна. Ножът му потъна дълбоко в корема на първия мъж, който се свлече на пода и направи опит да удържи с шепи срязаните си органи. Вторият получи куршум в лицето. Заради заглушителя изстрелът прозвуча като силна плесница. Звукът отекна между каменните стени и се смеси със стоновете на умиращите.

Другите реагираха, но веднага си пролича, че не са професионалисти. Бяха хищници, които нападат слабите и зле подготвените си жертви. Роби обаче не беше сред тях. Бяха останали трима, но само двама представляваха заплаха.

Ножът му изсвистя във въздуха и се заби в гърдите на третия. Той рухна като подкосен с разсечено сърце. Човекът зад него стреля, но Роби вече беше сграбчил поредната си жертва, използвайки тялото ѝ като щит. Куршумът се заби в каменната стена. Част от него остана там, а друга рикошира и звучно се удари в насрещната. Онзи продължаваше да натиска спусъка, но адреналинът му пречеше да стабилизира стойката си и да произведе точен изстрел. Миг по-късно пълнителят се изпразни, а тунелът се изпълни с дим. Един от куршумите попадна в главата на първия мъж, но той вече беше мъртъв от огромната кръвозагуба. Петият се просна на каменния под с длани на тила.