Невиждани академици

Сигурно, помисли си Лут. Никой не е могъл да остане неутрален, когато Мрачната Война заляла Далечен Юбервалд. Възможно е и да е имало същинско зло там някъде, но странна работа, очевидно злото всеки път се е оказвало на другата страна. Може пък да е било заразно. Някак си във всичките объркани истории написани или възпети, гоблините винаги излизаше, че са били гадни пъзливи копеленца, колекциониращи собствената си ушна кал и винаги са били на другата страна. Уви, когато е дошло времето да се напише историята, неговият народ не е имал дори молив.

Усмихвай се на хората. Харесвай ги. Бъди услужлив. Старай се да струваш. Той харесваше Трев. Биваше го да харесва хората. Като е ясно, че харесваш хората, те ще са мъничко по-склонни да харесват теб. И най-малкото нещо беше от помощ.

На Трев пък изглежда изобщо не му пукаше за историята, освен това беше осъзнал, че да има някой в свещоливницата, който не само че не напира да яде лойта, но и да върши повечето от неговата работа, при това да я върши по-добре отколкото би си дал труда да я върши самият той, си беше актив, който си струваше да се пази. Трев никога не си даваше твърде много зор. Трев караше живота си през просото.

- Майстор Смиймс дойде да пита за вас, - съобщи Лут - Аз се оправих.

- Ъхъ, - каза Трев и толкова.

Никакви въпроси. Лут харесваше Трев.

Но младежът просто си стоеше и се взираше в него, сякаш се мъчеше да го проумее.

- Скив с’а, - каза Трев - Я ела с мен до Нощната кухня да си измуфтим кльопачка, а?

- О не, господин Трев, - стресна се Лут и насмалко да изпусне една свещ - Не мисля, извинявайте, не мислим, че е редно.

- Айде де, кой ще разбере? А там има една дебела мацка, която готви чудно. По-добра манджа не си опитвал.

Лут се заколеба. Винаги се съгласявай, винаги бъди услужлив, винаги бъди подръка, никога не плаши никого.

- Мислим си, що да не дойда с теб, - каза накрая той.

Има много какво да се каже за стъргането на тиган докато не стане такъв, че да се огледаш в него, особено ако си таила мисли, как да тупнеш лекичко с него някого по главата. Изобщо Гленда не беше в настроение за Трев, когато той пристъпи по каменните стъпала, целуна я по тила и каза весело:

- Здрасти, муцинка, нещо топличко за тая нощ шъ се намери ли?

- Нищо за такива като теб, Тревър Младонадеждов, - отряза тя и го отпъди с тигана - и гледай да си държиш ръцете да не шават, благодаря много!

- Ама нищо ли не ти се топли за най-добрия ти приятел, а?

Гленда въздъхна и склони:

- В подгряващата печка има бъбъл-енд-скуик[14], ама не казвай нищо, ако те хване някой.

- Ей, тъкмо като за човек претрепал се от бачкане цяла нощ! - възкликна Трев, потупа я твърде свойски и се отправи към пещите.

- Пак си бил на мач! - избухна Гленда - Вечно си на някой мач! И това ми го наричаш работа!

Момчето се засмя, а тя изгледа ядно спътника му, който бързо отстъпи пред тези като че бронебойни очи.

- А вие, момчета, що не се миете преди да идвате тук, - подкара тя, зарадвала се, че си е намерила мишена, която не и се хили и не и раздава целувки - Тук, знаете ли, храна се приготвя!

Лут преглътна. Това беше най-продължителният му разговор със същество от женски пол, без да се броят Милейди и г-ца Церикаишова, а той самият даже не беше продумал.

- Уверявам ви, че се къпя най-редовно, - изпротестира той.

- Но ти си сив!

- Е, нали някои хора са черни, а други са бели, - почти проплака Лут.

О, защо изобщо, о защо беше излязъл от свещоливницата? Там долу беше толкова хубаво и мирно, а и тихо, стига Цимент да не беше на железен оксид.

- Това няма да мине. Ти да не си зомби? Знам, че те се стараят, колкото могат и че човек умира както може, аз обаче няма пак да си навличам тази беля. Всеки може да си остави ръцете в супата, но да се търкалят ръце по дъното на купата? Не е редно това нещо.

- Аз съм жив, госпожице, - заоправдава се Лут.

- Да де, но жив какъв, ще ми се да разбера.

- Гоблин съм, госпожице, - той се поколеба като казваше това. Звучеше му като лъжа.

- Аз пък си мислих, че гоблините са рогати, - изтъкна Гленда.

- Само напълно порастналите, госпожице.

Е, поне за някои гоблини си беше вярно.

- Ти нали няма да правиш никакви гадории, нали? – настоя Гленда втренчила се в Лут.

Той обаче го разпозна като един вид остатъчно втренчване. Тя вече си беше казала думата, а това сега беше малко театралничене, колкото тя да покаже кой е шефът тук. А шефовете могат да си позволят щедрост, особено ако изглеждаш понаплашен и подобаващо впечатлен. Това винаги вършеше работа.

И Гленда каза:

- Трев, вземи за господин...

- Лут, - подсказа Лут.

- Вземи значи за г-н Лут малко бъбъл-енд-скуик. Че като го гледам ще вземе да ми умре от глад.

- Имам много бърз метаболизъм, - поясни Лут.

- Нямам нищо против това, - рече благосклонно Гленда – стига да не го показваш наляво надясно. Стига ми на мене...

Зад гърба и нещо изтрещя.